3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
София,25.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 787/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. Т. от [населено място], обл. П., срещу определение № 143 от 06.06.2012 г., постановено по т. д. № 446/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на С. Т. срещу въззивно решение № 163 от 31.01.2012 г. по гр. д. № 3251/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се излагат доводи за неговата неправилност. Частната жалбоподателка поддържа, че след като разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., не е била действаща към датата на предявяване на иска, въведените с нея ограничителни прагове за достъп до касационно обжалване са неприложими към конкретното дело и преценката за допустимост на касационната жалба следва да се извърши съобразно старата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, както постановява § 25 ПЗР на ЗИДГПК, обн. ДВ бр.100/2010 г.
Ответникът по частната жалба Г. Д. Каванозов от [населено място] е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Производството по т. д. № 446/2012 г. е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на С. Т. срещу въззивно решение по гр. д. № 3251/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение по гр. д. № 21945/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което по иск с правно основание чл.422 ГПК е признато за установено, че Г. Д. Каванозов има вземане към С. Н. Т. в размер на 10 000 лв. по запис на заповед от 14.10.2009 г., ведно със законната лихва от 02.07.2010 г.
За да остави без разглеждане касационната жалба, тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима по силата на чл.280, ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.100/21.12.2010 г./, с оглед характера на делото – търговско, и цената на предявения иск – 10 000 лв.
Определението е правилно.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. По изрично разпореждане на закона – § 26 ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., изменението е в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., и по аргумент от § 26 ПЗР на ЗИДГПК се прилага по отношение на всички дела, които към посочената дата не са били висящи пред Върховния касационен съд.
С обжалваното в производството по т. д. № 446/2012 г. въззивно решение е разрешен спор за съществуване на парично вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 във вр. с чл.1, ал.1, т.8 ТЗ /запис на заповед/, което предопределя търговския характер на делото. Размерът на вземането, формиращ съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК цената на предявения иск, е 10 000 лв. и не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационен контрол. Към момента на влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК производството не е било висящо пред Върховния касационен съд. При тези обстоятелства законосъобразно първият тричленен състав е направил извод за наличие на отрицателните предпоставки по чл.280, ал.2 ГПК, обуславящи необжалваемост на решението и недопустимост на подадената срещу него касационна жалба.
Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод, че касационното обжалване е допустимо, тъй като датата на предявяване на иска предхожда датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Съгласно § 25 ПЗР на ЗИДГПК, действащият до 21.12.2010 г. процесуален ред е приложим само при разглеждането на делата в съответната инстанция, пред която те са били висящи към момента на влизане в сила на въведените със ЗИДГПК изменения, в т. ч. и на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК. В случая въззивното решение е постановено на 31.01.2012 г., а касационната жалба е подадена на 05.03.2012 г., от когато делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция. След като деволутивният ефект на касационната жалба е настъпил след 21.12.2010 г., преценката за допустимост на касационното обжалване е подчинена на въведените с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК процесуални правила – § 25 ПЗР на ЗИДГПК, и в частност – на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, според която обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения определението по т. д. № 446/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 143 от 06.06.2012 г., постановено по т. д. № 446/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :