3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
Гр.София, 09.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 335 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 482/17.10.13г., постановено по в.гр.д.№ 809/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 204/10.05.13г. по т.д.№ 808/12г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма] неустойка по чл.18 от борсов договор за доставка на гориво № 11/25.02.09г. по шест броя фактури в общ размер на 33366.85 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по сключения между страните договор от 25.02.09г. продавачът е предал на купувача описаните във фактурите горива, като всяка фактура е оформена с подпис на представител на купувача, който е удостоверил както получаването на стоката, така и предаване на фактурата. Изложени са съображения, че уговорката в чл.15 на договора цената да се заплаща в 30 дневен срок след представяне на фактурата за извършената доставка, сочи началния момент на забавата на купувача – денят на представяне на фактурата от продавача. Решаващият състав е счел за доказан обективния факт на забавата с подписите на купувача на фактурите за доставка, поради което е присъдил уговорената в чл.18 от договора неустойка.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора въпросът от значение за спора е за началния момент на забавата на длъжника и след като същият не е доказан по делото / датата на представяне на фактурите на купувача/ не следва да се присъжда неустойка, в който смисъл е решение № 7/04.03.10г. по гр.д.№ 26/10г. на Окръжен съд Смолян.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая отговорът на поставения въпрос изисква преценка на събраните по делото доказателства – за момента на предаване на вещта, предмет на продажбата и за изпълнение на уговорките в договора – за датата на представяне на фактурите от продавача на купувача, както и тълкуване на клаузите на конкретния договор. Въззивният съд не е дал принципно разрешение на материално правен въпрос, тълкувайки законовите норми, а след извеждане на действителната обща воля на страните е приел за установени факти и обстоятелства, които е счел на релевантни за определяне на забавата на купувача и съответно за ангажиране на отговорността му. Представеното от касатора решение, освен че липсват данни същото да е влязло в сила, то е постановено при тълкуване на клаузите на друг договор и след обсъждане на конкретни факти и възражения на страните. С обжалваното решение съставът на апелативния съд е отговорил на направеното от купувача възражение, а не е дал принципен отговор на въпроса за началния момент на забавата, без да съобрази договорните клаузи. Евентуалните грешки при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав биха представлявали необоснованост на решението, но същите не подлежат на преценка в производството по допускане на касационното обжалване, след като не са обвързани с доводи за произнасяне по конкретен материално правен или процесуален въпрос по тълкуване или прилагане на правна норма.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за касационното производство в размер на 1340.40 лв. по представената фактура от 20.01.14г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 482/17.10.13г., постановено по в.гр.д.№ 809/13г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 1340.40 лв. /Хиляда триста и четиридесет лв. и 40 ст./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.