О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
София, 22.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3384/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ст. Т., като пълномощник на Т. С. П., против решение № 33 от 12.04.2016 год. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 66/2016 год., с което е потвърдено решение № 529/02.12.2015 год. по гр.д.№ 920/2015 год. на Бургаския окръжен съд, в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от Министерство на отбраната на РБ срещу касатора иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 260, ал.1 ЗОВСРБ за размера над 2290,79 лв. до присъдените 26 349,64 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т. 3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос – следва ли субсидиите по чл. 8, ал. 3 от Закона за висшето образование, постъпили от държавния бюджет в бюджета на Министерство на отбраната и определени за трансфер за държавните висши училища по чл. 11, ал. 5 от Закона за държавния бюджет, да се включват при определяне размера на разходите за обучение, издръжка, квалификация и/или преквалификация, подлежащи на възстановяване по реда на чл. 260, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Ответната страна Министерство на отбраната на РБ е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, с който изразява становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела че са налице положителните процесуални предпоставки, визирани в чл. 415, ал.1 ГПК за надлежното упражняване на правото на иск. Приела е също, че е осъществен фактическият състав на чл. 260, ал.1 ЗОВСРБ, действащ към датата на прекратяване на договора за военна служба, и касаторът дължи възстановяване на разходите за неговата издръжка и обучение пропорционално на срока на неизпълнението си. Съдът е счел за неоснователно възражението на касатора, че подлежащите на възстановяване разходи следва да се намалят със стойността на държавната субсидия, предоставена на учебното заведение. Обосновал е довод, че след като прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от длъжност и военна служа е извършено със заповед на министъра на отбраната, то при изчисляването на разходите за обучение и издръжка приложение ще намери Наредба № Н-1 от 14.01.2013г. за реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, която не противоречи на Закона за публичните финанси и Закона за висшето образование. Съобразявайки заключението на приетата СИЕ и извършеното частично възстановяване от страна на касатора е приел за дължима претендираната сума от 26 349,64 лв.
Касаторът не е обосновал релевираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание по поставения въпрос. Според основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос, касаещ тълкуването на чл. 260 от ЗОВСРБ съобразно нормите, регламентиращи финансирането на държавните висши учебни заведения и правният статут на паричните средства, с които държавата субсидира обучението на студентите, на което се е позовал касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК не е обосновано самото основание, т. е. какво е значението на „поставения“ материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. В разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ, в редакцията й от 12.05.2009г., не е проведено разграничение между сумите, които Министерство на отбраната получава безвъзмездно като държавна субсидия и постъпилите с цел осигуряване функциите на конкретното учебно заведение, в което се обучава военнослужещия. В сключения между страните договор не е предвиден конкретен размер, до който се ограничава отговорността на обучаващия се, напротив, предвидено е възстановяване на всички разходи, направени във връзка с обучението му, които лицето си е спестило за сметка на държавата без същите да са диференцирани. Съществуващото затруднение в установяването на конкретните реални разходи, извършвани за всяко обучаващо се лице в различни учебни заведения и различни периоди от време е наложило приемането на сочената наредба, предвиждаща универсален механизъм на определяне. С оглед на изложеното, не се установява необходимостта от тълкуване на правната норма, чийто смисъл е ясен. Твърдението за липса на съдебна практика само по себе не обосновава приложението на това основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи също, че постъпилата по делото молба от 01.12.2016г., с която касаторът се позовава на приетия ЗИДЗОВСРБ не съдържа относими към спора доводи, доколкото визира нормативна уредба, регулираща отношения за период следващ процесния.
Касаторът дължи направените от ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 938,83 лв., съобразно чл. 9, ал.3, във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 33 от 12.04.2016 год. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 66/2016 год.
ОСЪЖДА Т. С. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на отбраната на РБ разноски за настоящата инстанция в размер на 938,83 /деветстотин тридесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: