определение №954 от 40450 по гр. дело №635/635 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 954

ГР. София, 29.09.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.09.10 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №635/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288,вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „П. ведомство на РБ” – София срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7338/09 г. в частта по иска с пр. осн. чл.262 от КТ и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от А. Д. срещу касатора иск по чл.262 от КТ за сумата от 4166 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, с времетраене и за период, посочени в диспозитива на потвърденото първоинст. решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не е налице обаче основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.2. Намира, че процесуалният въпрос: установено ли е извънредният труд да е компенсиран с почивки, е решен от въззивния съд единствено въз основа на заключението на в.л., без да се обсъдят други доказателства по делото и признанието на ищеца, в противоречие с практика на ВКС без задължителен характер, приложена към изложението.
В съответствие с практиката на ВКС – напр. Р №454/10 г. по гр.д. №.342/09 г., въззивният съд е приел, че по иска за заплащане на извънреден труд работникът следва да докаже твърдението си, че го е положил, а работодателят това, че го е заплатил. Уважил е иска въз основа на данните от експертизата, на която е поставена и задачата да провери ползвал ли е работникът почивка за компенсация на извънредния труд. Извънредният труд / при липса на данни и довод за работа при удължено работно време или с ненормиран работен ден/ се заплаща, а не се компенсира само с почивки – арг. от чл.153, ал.4, вр. с чл.150 от КТ. Затова въпросът за такава компенсация, макар и разгледан от ГС, като е прието, че тя не е установена е без значение за спора. В случая, след преценка на събраните по делото доказателства / и в съответствие с посоченото в представените решения на ВКС по приложението на чл.157, ал.3 и чл.188, ал.1 от ГПК, отм./, въззивният съд е формирал извод за доказано положен невъзмезден /незаплатен/ извънреден труд и за основателност на иска за заплащане на възнаграждение за него.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. № 7338/09 г. от 26.10.09 г., по иска с пр. осн. чл.262 от КТ.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top