О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
София, 12.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №908/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4801/07.11.2016 г., подадена от Й. И. И. – председател на НЧ „Б. у.-1927“ – [населено място], [община], област М., приподписана от адв. М. П., против въззивно решение от 30.9.2016 г., обявено на 05.10.2016 г., том 43, стр.79, №55 по гр.д.№202/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, г.к., което е потвърдено решение от 19.4.2016 г. по гр.д.№113/2016 г. на Районен съд – Монтана, VI граждански състав, с което „Н. ч. „Б. у. – 1927“ – [населено място], [община], област М., е осъдено да заплати на А. А. Г. от [населено място], сумата 19600 лева, представляваща неизплатена част от главница по сключен договор за целеви паричен заем от 09.9.2015 г., сумата 3528 лева – неустойка за забава върху непогасена главница за периода от 21.12.2015 г. до 25.01.2016 г., ведно със законноустановената лихва върху тези суми от предявяване на исковете – 25.01.2016 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 925,13 лева държавна такса
Въззивната инстанция е приела, че „формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.“
Прието е също така, че „изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, като при цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразно решение ,което настоящата инстанция потвърждава. Налице е сключен между страните по делото договор за целеви паричен заем. Налице са доказателства –вносни бележки заверени от Банка Д., от които може да се направи категоричен извод,че сумите по заема са постъпили по сметката на читалището. Налице и признание от ищеца в исковата молба ,че сумата от 200 000 лева е върната и са останали невърнати претендираните с исковата молба суми. Няма доказателства от страна на ответника ,че претендираните суми са изплатени, напротив последният признава, че не ги е изплатил, считайки се сумите следва да бъдат платени на фирмата извършила некачествен ремонт. При тези обстоятелства ,като е зачел и доказателствената тежест на страните ,съдът правилно е уважил исковете.“
По нататък в мотивите си окръжният съд е стигнал до извод, че „доводите ,които въззивника изтъква в жалбата си са неотносими към настоящия спор. Те биха били имали значение в друго производство, при иск с друго правно основание срещу фирмата –изпълнител на проекта или за извършено евентуално престъпление, за което обстоятелство настоятелството правилно е сигнализирало районна прокуратура. Какви са били мотивите за сключения договор за целеви паричен заем,защо последният е сключен с физическо лице и сумите са внесени с много операции в банка Д. в един и същи ден ,са все въпроси ,които в настоящото производство П. липса на оспорване на договора и възражение за нищожност не могат да бъдат коментирани. Договорът между страните е факт, парите са преведени на заемателя и следва да бъдат върнати при условията в договора, които са закон между страните“.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение е неправилно и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се, че в заседанието на 19.9.2016 г. е поискано да бъде допуснат до разпит свидетел при довеждане – служител на читалището, но окръжният съд е отказал, по причина, че това е следвало да стане пред районния съд, и което не е извършено от стария председател. Позовава се и на обстоятелството, че по време на заседанието пред въззивната инстанция е заявено, че в Окръжна прокуратура се води разследване за извършено престъпление срещу стария председател на читалището, и окръжният съд не е предприел действия по спиране на делото, докато не приключи разследването.
Ответникът по касационната жалба А. А. Г. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорът на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа описание на факти и обстоятелства, както и касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение от 30.9.2016 г., обявено на 05.10.2016 г., том 43, стр.79, №55 по гр.д.№202/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, г.к.
ОСЪЖДА Н. Ч. „Б. У. – 1927“ – [населено място], [община], област М., да заплати на А. А. Г., ЕГН –[ЕИК], от [населено място], [улица], ет.5, ап.13, деловодни разноски за касационното производство в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: