4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
гр.София, 23.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3269 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Б. Д. Б. и Варненската апелативна прокуратура против решение № 23 от 23.2.2015 г., постановено по в. гр. д. № 11 по описа за 2015 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 260 от 06.11.2014 г. по гр.д. № 357 по описа за 2014 г. на Шуменския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Д. Б. 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на водено срещу него наказателно производство, а в останалата част до пълния предявен размер от 70 000 лв. искът е отхвърлен.
Касаторите твърдят, че решението на Варненския апелативен съд в обжалваните от тях съответно отхвърлителна и осъдителна част, е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос касаторите смятат, че обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на други цитирани от тях съдебни решения.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Б. Д. Б. е бил привлечен на 5.6.2010 г. като обвиняем за извършено престъпление по чл.323, ал.1, пр.1 и 3, т.2 във вр. с ал.2 от НК за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел, както и за престъпление по чл.282, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за нарушаване на служебни задължения с цел да набави за себе си или другиго облага. Наказателното производство е било прекратено на 8.08.2011 г. и е продължило година и два месеца, а задържането на ищеца под стража като мярка за неотклонение е траяло една седмица- от 7.06.2010 г. до 15.06.2010 г. За да потвърди присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., въззивният съд е съобразил продължителността на наказателното производство, на мярката за неотклонение, тежестта на обвиненията и разгласата им чрез средствата за масова комуникация, които са допринесли за душевния дискомфорт и чувството на тревожност на ищеца. Приел е, че останалите твърдени от ищеца неимуществени вреди са недоказани-длъжността, която ищецът е заемал, не предполага широка публична известност извън професионалните и приятелски кръгове, сред които ищецът се е движил, поради което отзвукът в обществото не е бил особено значителен.
Така постановеното решение на въззивния съд съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Съдът е взел предвид всички конкретни обективни обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението, които са били доказани от ищеца. Ето защо няма противоречие между обжалваното решение и т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. по поставения от касаторите въпрос.
Няма несъответствие между обжалваното решение и цитираните в изложението на Варненската апелативна прокуратура решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. №1381/2009 г. на ІV Г.О е прието, че обезщетението следва да се определя общо, без да се взема предвид броят на повдигнатите обвинения, както е постъпил в настоящия случай въззивният съд. Другите решения нямат отношение към разглеждания казус. Решение № 29 от 5.03.2012 г. по гр. д.№170/2011 г. на ІІІ Г.О. на ВКС касае недоказани вреди. Според решение № 356 от 9.12.2014 г. по гр.д.№ 2946/2014 г.,ІV Г.О. на ВКС задължително се отчитат осъдителните присъди преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производство, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. №1650/2009 г. е счетено за неприемливо увеличаването на обезщетението в геометрична прогресия при неразумен срок на наказателното производство, а в решение № 539 от 9.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС е прието, че основанието за прекратяване на наказателното производство по чл.237, ал.1, т.2 от НПК съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, т.2, пр.3 от ЗОДОВ.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. За да има противоречие между решения, с които са уважени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, трябва да са определени различни по размер обезщетения за случаи, които са много сходни в основните факти-както на вида и тежестта на обвинението и на мерките за неотклонение, на вида, продължителността и момента на наказателното производство, така и на проявните форми на уврежданията/решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. В конкретния случай изобщо не се касае за такива противоречиви решения. За първото представено от касатора Б. Б. решение № 307 от 26.09.2013 г. по гр. д. № 74 по описа за 2013 г. на Габровския окръжен съд няма данни да е влязло в сила. Второто решение № 342 от 1.10.2012 г. по гр. д. № 577/2012 г. на Хасковския окръжен съд се отнася за присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лв. в напълно различна хипотеза-за задържане въз основа на акт на прокуратурата, което задържане впоследствие е отменено поради липса на законно основание.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 23.2.2015 г., постановено по в. гр. д. № 11 по описа за 2015 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: