О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
гр. София 19.12.2014 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 6390/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от В. Д. К. и С. Е. К., чрез пълномощника адв. А. Ч., против определение № 1108/29.04.2014 г.постановено по гр. дело № 523/2014 г. на Апелативен съд – София,с което е потвърдено определение от 23.10.2013 г., постановено по гр.д. № 14038/2013 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София град.
В касационната частна жалба излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси. Поставени са следните въпроси: 1. При предявяване на иск по реда на чл. 71, ал.1 ЗЗДискр, кой следва да е преюдициалният въпрос по спора – въпросът за претендираното обезщетение по размер, въпросът за претендираното обезщетение по основание или въпросът налице ли е дискриминация, т.е. установителния иск по т. 1 от чл. 71, ал. 1; 2. Ако инициаторът на производството пред гражданския съд е заявил правно основание на иска си по чл. 71, ал. 1 от ЗЗдискр., то допустимо ли е сезираният иск да дерогира заявеното правно основание, респективно – волята на инициатора на производството и да откаже да разгледа пред себе си иска, като приеме, че правното основание не е чл. 71, ал.1 от ЗЗДискр, а чл. 1 от ЗОДОВ; 3. Поддържаната недостъпна архитектурна среда в 19-то ОУ „Е. П.” [населено място], район „К. с.”, с коя от хипотезите, визирани в чл. 1 от ЗОДОВ е идентифицирана или би могла да се идентифицира, извършена ли е от въззивния съд правна квалификация на нарушението и установен ли е бил извършителя му;
Ответникът по частната жалба С. о. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че изходът по делото е в зависимост от разрешението на поставения въпрос в т. 1, б. „г” по образуваното тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, а именно: „На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането?“.
Съобразно изложеното и на основание чл. 292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д. № 6390/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о., до приемане на тълкувателно решение по т.д. № 2/2014 г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и съдиите от Първа и Втора колегия на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: