О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N.956
С. 14.07..2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли..………….………………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: С. ЧАНАЧЕВ
Е. ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 128/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
В. Н. Г. и Е. М. Г., двете от С., чрез пълномощника си адв. П. А. от АК-С., са подали касационна жалба срещу решение от 14.10.2011 година по гр.д. N 9484/2011 година на Софийски градски съд в частта, с което е отменено първоинстанционното решение № І-49-29 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 57290/2009 г. на Софийския районен съд, 49 състав и вместо него е постановено друго, като частично е уважен установителен иск на [фирма] срещу касаторките за това, че дължат солидарно сумата 1643, 85 лева, ведно със законната лихва от 07.10.2009 г. до изплащането на задължението – иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], С., не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени въпросите: „за вида и размера отговорността на наследниците по отношение на наследството чл.60 от ЗН и чл.30 ЗС”, „за правомощията на въззивния съд решавайки спорът по същество”, „за доказателствената тежест на страните” и „искът по чл.422 ГПК и идентичност между вида на търсената отговорност от ответника и тази по чл.410 ГПК”. Въпросите са формулирани общо, в теоретичен аспект, а отговорите се съдържат в закона. Съдът няма задължение да дава абстрактни отговори, доколкото в жалбата и изложението към нея не е обоснована връзката между питането и решителните мотиви на въззивния съд, които винаги са конкретни и се съобразяват с установените по делото факти и обстоятелства. Изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на О.. В случая липсват както надлежно формулирани правни въпроси, така и каквато и да е обосновка относно наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. В него липсва дори позоваване на някое от тези основания с оглед цитираната практика на Върховния касационен съд и конкретните данни по делото. Няма обосновка и за това по кои въпроси липсва практика или защо съществуващата практика трябва да бъде преодоляна в поддържана от касаторката насока, тъй като е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК може да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.10.2011 година по гр.д. N 9484/2011 година на Софийски градски съд в частта, предмет на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.