3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
Гр.София, 09.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 767 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 16.10.13г., постановено по гр.д.№ 4457/13г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 05.12.12г. по гр.д.№ 36993/10г. на Софийския районен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 16234.67 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка от 15.07.08г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор на 15.07.08г., по силата на който ищецът – настоящ ответник по касационната жалба е поел задължение да извършва сметосъбирането, сметоизвозването, депонирането на отпадъците и други дейности, срещу определено възнаграждение. Възнаграждението за исковия период по осчетоводените фактури при изпълнителя е в размер на 59199.55 лв., а при възложителя – 25855.87 лв. Част от фактурите са платени, като е установено и отразяването им в дневника за покупките по ДДС на възложителя. Възражението на възложителя по договора, че работата не е извършена, поради което не се дължи възнаграждение за периода месец декември 2008г. – месец март 2009г. е счетено за неоснователно. Съдът се е позовал на двустранно подписаните протоколи за извършена работа и на кантарните бележки за измерени битови отпадъци. Ответникът по иска е твърдял, че с протокол № 431-ЗИ/09.06.09г., издаден от служител на РИОСВ – [населено място], е установено неизпълнение на задълженията на ищеца. Според решаващия състав официалният свидетелстващ документ се ползва с обвързваща сила за фактите, предмет на удостоверителното волеизявление на издалия го орган, които са непосредствено възприети от длъжностното лице, но констатациите в този документ могат бъдат и опровергани. В случая констатацията е само за преустановено сметоизвозване към месец юни 2009г., поради което актосъставителят не е възприел преустановяване на дейността за периода от месец януари 2009г. до месец юни 2009г. Изложени са съображения, че констатациите в протокола са опровергани от писмените и гласните доказателства по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за това дали протоколът, съставен съгласно чл.155 от Закона за опазване на околната среда, представлява официален свидетелстващ документ по отношение на фактите, описани в него и може ли съдът да приеме, че е оборена материалната му доказателствена сила, без същият да е оспорен.
По първата част на въпроса въззивният съд е отговорил в смисъл, че протоколът представлява официален свидетелстващ документ, т.е. съобразно с поддържаната от касатора теза, поради което от значение е втората част на въпроса. В представеното от касатора решение № 85/14.07.11г. по гр.д.№ 635/10г. на ІІ гр.о. на ВКС не е даден отговор на въведения правен въпрос, тъй като в решението се разглежда оспорването на официален документ, но от гледна точка на авторство и автентичност, докато в настоящото дело се е спорило относно констатациите на длъжностното лице в документа. Доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ е коментирана в другите две представени от касатора решения: решение № 85/28.05.09г. по т.д.№ 768/08г. на ІІ т.о. и решение № 24/10.03.11г. по т.д.№ 444/10г. на І т.о. на ВКС, както и в служебно известните на съда: решение № 110/04.09.2013г. по т. д. № 194/2012г. на II т. о., решение № 98/25.06.2012г. по т. д. №750/2011г. на II т. о., решение № 227/12.02.2014г. по т. д. No 769/2012г. на I т. о. и решение № 73/22.06.2012 г. по т. д.№ 423/2011г. на І т. о. на ВКС. В тези решения е даден отговор на въпроса в контекста на протокол на ПТП, но разрешението е от значение и за други официални документи. Според практиката на ВКС протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за факти, които не са резултат на преки възприятия на длъжностното лице относно тяхната истинност, както и ако констатациите в протокола са оспорени. В този смисъл протоколът по чл.155 ЗООС също съдържа констатации на длъжностното лице и когато същите не са резултат на преки впечатления на длъжностното лице, то същите могат да бъдат опровергани от други ангажирани от страните доказателства. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.10.13г., постановено по гр.д.№ 4457/13г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.