О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
С. 23.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 2963/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Ц., подадена от процесуалния представител адв. И. С., срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІ възз. с-в, № 627 от 22.12.2014г. по в.гр.д. № 907/2014г., с което е отменено решението на Районен съд Пещера, № 540 от 30.07.2014г. по гр.д. № 320/2014г., и вместо него с въззивното решение е предоставено ползването на семейното жилище на двамата съпрузи.
Ответницата по касация Д. Д. Б. в представения писмен отговор от пълномощника й адв. Цв. Х. моли да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да предостави ползването на семейното жилище, съставляващо двуетажна масивна жилищна сграда в [населено място] на двамата съпрузи, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 56, ал. 6 СК за изменение на решението по брачното дело, с което ползването на семейното жилище е представено на Д. Д.. Приел е, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е постановено решението, като на ищеца В. Ц. му предстои промяна и връщането му в [населено място] на работа поради материални затруднения. С оглед придобивния способ на процесния недвижим имот съдът е приел, че е приложима презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК /отм./, поради което и на ищеца се полага дял от жилището в резултат на прекратената имуществена общност. Отношенията между съпрузите са търпими, а площта на жилището достатъчна, поради което съдът е постановил В. Ц. да ползва втория етаж от жилищната сграда, състоящ се от две жилищни помещения и санитарен възел, а Д. Д. да ползва третия етаж на жилищната сграда, състоящ се от три жилищни помещения и санитарен възел.
К. В. Ц. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че същото противоречи на ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 15. Излага съображения, че решението е неправилно, защото са нарушени разпоредбите на ГПК, указващи на съда как да преценява събраните доказателства и да формира фактическите и правните си изводи и това е същественият процесуалноправен въпрос по делото.
С т. 4 на ТР № 1 от 4.01.2001г. ОСГК на ВКС е даден отговор на въпроса трябва ли да бъде оставена без движение и ако не са отстранени нередовностите да бъде върната, въззивна жалба когато въззивникът не е посочил в какво се състои порочността на обжалваното решение, при действието на чл. 198, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./. С т. 15 на същото ТР е даден отговор на въпроса може ли въззивният съд за първи път, след като е уважил жалбата срещу главния иск, да се произнесе по същество по отношение на евентуалния, по който не се е произнесла първата инстанция.
ВКС намира, че касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно указанията в ТР № 1/2009г. ОСГТК, т. 1, а именно материалноправният или процесуалноправният въпрос да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Не е процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК твърдението на касатора за нарушаване на разпоредбите на ГПК, указващи на съда как да преценява събраните доказателства и да формира фактическите и правните си изводи.
Съгласно цитираното по-горе ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят 200 лв. разноски по делото.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІ възз. с-в, № 627 от 22.12.2014г. по в.гр.д. № 907/2014г.
ОСЪЖДА В. И. Ц. да заплати на Д. Д. Б. сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: