2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 957
гр. София, 21.07.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 2217 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. П., в качеството му на [фирма], срещу решение № 340/29.11.2013 г., постановено по въззивно търг. дело № 354/2013 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 176/27.02.2013 г. по търг. дело № 1582/2012 г. на Варненския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу А. И. А., иск с правно основание чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 28 от ЗЗД за унищожаване, като сключен при грешка в предмета, на договор за покупко-продажба на правото на строеж върху недвижим имот – апартамент № 10 във вх. „Б”, на петия етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица],8А (подробно описан ведно с принадлежностите му), обективиран в нотариален акт № 42, т. V, д. № 829/2008 г. на варненски нотариус с № 147; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът А. И. А., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая, в писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касаторът е посочил в изложението си: „Обжалваме решението на въззивния съд, първо, защото по така възникналия правен казус няма съвсем аналогична практика на Върховния съд, както и на по-ниски по степен съдилища, което обуславя необходимостта от разглеждане на въпроса и от състав на Върховния касационен съд, с цел по-точното прилагане на закона и развитието на правото – аргумент от правната норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК”. Във връзка със становището си за наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът е посочил в изложението си: „На второ място, доколкото има сходна съдебна практика по възникналия юридически спор, считаме, че тя подкрепя изцяло нашата теза. Освен цитираните в особеното мнение на един от съдиите от въззивна инстанция съдебни актове, бихме могли да добавим и други:…”, като в тази връзка са изброени четири съдебни решения на ВКС и на други съдилища. Посочено е също: „Следователно, молим жалбата ни да бъде допусната до разглеждане и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като решението на въззивния съд е в противоречие с цитираната практика”. На последно място, в изложението се поддържа становище, че „…освен закона и споменатата съдебна практика, източник на правото в настоящия случай е и правната доктрина и мнението на преподаватели-юристи”, като следва цитат от „Гражданско право” на проф. М. П. и във връзка с това също се сочи, че е налице допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид цитираните по-горе, задължителни за съда указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на касатора не съдържа извеждане и формулировка на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Също съгласно т. 1 и разясненията в мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, дали по тях е налице противоречива практика на съдилищата, респ. – дали те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани в изложението на касатора на такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 340/29.11.2013 г., постановено по въззивно търг. дело № 354/2013 г. на Варненския апелативен съд;
ОСЪЖДА Ц. В. П., в качеството му на [фирма], да заплати на А. И. А. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.