О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
[населено място], 16.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 842 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби вх. № 9985/18.08.2014г. и вх. № 9993/18.08.2014г. на [фирма], [населено място], представлявано от управителя М. Б., чрез пълномощника адв.Ч. П., против решение № 1449/10.07.2014г. по т.д. № 3344/13г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено частично решение № 77/13.05.2013г. по т.д. № 128/2011г. на Софийски окръжен съд и е отхвърлен искът на касатора срещу [община] за заплащане на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД на сумата от 138 614,96 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 1/26.10.2004г., приети с протокол № 9/01.02.2012г. за установяване на завършването и заплащането на натурални видове работи и издадената фактура № 113/03.02.2012г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2012г. до окончателното й заплащане.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евент. неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [община], чрез пълномощника си адв. Росица Д. оспорва основателността на касационните жалби и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение апелативният съд е приел, че страните са в договорни отношения по повод на договор за инженеринг за изработване на идеен проект и извършване на СМР на обект „Селищна пречиствателна станция за битово отпадни води на [населено място]”. Допълнителните работи, които са предмет на претенцията по чл.266,ал.1 ЗЗД, според въззивната инстанция не са били приети нито чрез подписването на протокол № 9/01.02.2012г., тъй като същият за общината е подписан от лица, които няма правомощие да я представляват във връзка с приемане на СМР и подписване на протоколи обр.19, нито в хипотезата на чл.301 ТЗ. Отделно от това неоснователността на иска е била предпоставена според въззивния съд и от липсата на категорични доказателства за валидното договаряне и за извършване на претендираните допълнителни СМР.
С оглед нормата на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира касационната жалба. Настоящата инстанция не може и не е задължена да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора , както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира формулирания вече правен въпрос, но не и да го поставя за пръв път с определението си по чл.288 ГПК.
В настоящия случай в двете касационни жалби и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към тази с вх. № 9993/18.08.2014г. касаторът не посочва конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото. Нещо повече изложението към касационната жалба представлява точно възпроизвеждане на самата касационна жалба в нейната първа част. Общите основания за неправилност на обжалваното решение / чл.281,т.3 ГПК/, макар и да отговарят на изискването за редовност на касационната жалба относно точното им и мотивирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, не могат да запълнят изискуемото съдържание на основанията за допускане на касационно обжалване / чл.280, ал.1 ГПК/. Във фазата на селектиране на касационната жалба касационната инстанция не извършва проверка на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Тази проверка ще се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
Наведеното от касатора оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение не е свързано с формулиране на конкретен правен въпрос, представляващ общо основание по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По това оплакване в касационната жалба и изложението към нея са развити съображения за допуснати от въззивния съд на нарушения при обсъждане на възражения на ответника по касацията, което по съществото си е касационно основание по чл.281 ГПК. В изпълнение на задължението и сам да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения и в съответствие с разясненията по т.10 от ТР 1/2001г. на ОСГК на ВКС и т.1 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав не констатира евентуална недопустимост на атакуваното решение.
Присъждане на разноски в производството не е поискано от ответника по касацията, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1449/10.07.2014г. по т.д. № 3344/13г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено частично решение № 77/13.05.2013г. по т.д. № 128/2011г. на Софийски окръжен съд и е отхвърлен искът на [фирма], [населено място] срещу [община] за заплащане на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД на сумата от 138 614,96 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 1/26.10.2004г., приети с протокол № 9/01.02.2012г. за установяване на завършването и заплащането на натурални видове работи и издадената фактура № 113/03.02.2012г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2012г. до окончателното й заплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.