О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 201/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. З. В. и Н. Б. Х.,чрез процесуалния им представител адв. Л. В. срещу решение № 295 от 24.07.2008 год.на Окръжен съд- Велико Т. ,постановено по гр.д. № 300/2008 год.потвърждаващо решение № 689 от 21.01.2008 год.по гр.д. № 1831/2006 год. на Районен съд- Г. О. ,с което е отхвърлен,като недопустим предявения от касаторите установителен иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ против ПК-С. за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на Е. Н. Д. върху ниви с площ от 227,5 дка и пасища с площ от 315,882 дка, находящи се в землището на с. В.,общ. Стражица.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос-за допустимостта на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна-Общинска служба по земеделие-С. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли установителния иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ въззивната инстанция е приела,че той е процесуално недопустим,тъй като процесните земеделски земи са били заявени от наследодателката на ищците – касатори и ПК – С. се е произнесла с Решение № 10Б от 20.04.1992 год.,с което е възстановила собствеността в стари реални граници върху шест ниви с обща площ от 203,219 дка при условията на чл.10 ал.8 ЗСПЗЗ,т.е. за земеделските земи над този размер собствениците ще бъдат обезщетени по реда на чл.35 ЗСПЗЗ.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторите са се позовали на ТР № 2/96 год. на ОСГК,съгласно което предметът на установяване на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е както фактът на пропуснатия срок,така и основателността на търсеното право на възстановяване на собствеността. Въззивният съд не е решил спора в отклонение от разрешението дадено в посоченото решение,а доколкото се позовават на решение № 959/22.04.1996 год.по гр.д. №201/95 год.на ІV г.о.на ВКС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното,макар и при друга фактическа обстановка.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти. По поставения от касаторите въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълукаване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторите не е изложила никакви доводи в посочените насоки.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295 от 24.07.2008 год.на Окръжен съд- Велико Т. ,постановено по гр.д. № 300/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: