О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
София, 30.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 834 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. И. А. от гр. Т., чрез процесуалния й представител адв. Й, против въззивното решение № 26 от 23 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 561 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г. в частта му, с която е отменено решение № 39 от 30 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 194 по описа на окръжния съд в гр. Т. за 2008г. над размера от 40 хиляди лева до присъдения размер от 50 хиляди лева и в тази част искът на касаторката за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й вследствие на пътнотранспортно произшествие, предявен срещу Ф. М. Н. и при участието на трето лице помагач ЗК „У” АД, е отхвърлен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото съдът е изтъкнал, че възрастта на майката е решаващ фактор; изводите на съда сочат сместване на основанията на имуществените и неимуществените вреди, като се прави недопустима връзка между материалните измерения на едните и засегнатата част на емоционалната сфера при другите; съдът не е съобразил изключителната привързаност между починалата и дъщерите й, като прекратяването на тази връзка е довело до трайни нравствени страдания; касаторката е лишена от вниманието, обичта и радостта; нарушен е материалният закон в частта му по чл. 52 от ЗЗД. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е налице основание за допускане на касационния контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по съществения материалноправен въпрос какво е значението на възрастта на починалата като обективен фактор, влияещ върху размера на присъденото обезщетение, като правилното разрешаване на спора е от значение както за законосъобразния изход на разглеждания спор, така и за точното прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че решението е постановено в противоречие с две решения по наказателни дела, по които се определя, че възрастта не е определящ фактор за размера на неимуществените вреди.
Ответниците не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението в атакуваната му част въззивният съд приел, че предвид близките отношения на ищците с починалата, травмата от загубата на баща им по подобен начин, а от друга – напредналата възраст на пострадалата, сочи справедливо обезщетяване в размер на по 40 хиляди лева за всяка от дъщерите; възрастта на починалата е била над средната за страната продължителност на живота и липсата на отношения на зависимост между нея и дъщерите й са фактори, които оказват влияние върху справедливия размер на обезщетението, а пострадалата е била изживяла пълноценно живота си и е осигурила грижи за децата си, когато това е било нужно.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният материалноправен въпрос е значим по принцип и случаите на неговото разрешаване са многобройни. Атакуваното решение обаче не е постановено в разрез с цитираната съдебна практика, тъй като възрастта на пострадалата като фактор, обуславящ размера на обезщетението, би направило разрешаването на поставения въпрос от ВКС наложително, но само в случай, че това е единственият фактор, който е съобразен от съда. Ако съдът, както е и в разглеждания спор, освен възрастта на пострадалата, е преценил и други обстоятелства, при съвкупната преценка на които е достигнал до извода за справедливия размер на обезщетението, то разрешаването на поставения въпрос не може да се счете като нарушаващо задължителната за съдилищата практика. Вярно е, че въззивният съд е използвал възрастта на пострадалата като свой главен мотив, но към него са добавени и други, например липсата на необходимост пострадалата да полага грижи за децата си, което съдът е формулирал като липса на отношения на зависимост. В посочената от касаторката практика обаче възрастта на пострадалия не се отрича изобщо като критерий, а се подчертава необходимостта да бъдат оценени и привързаността към пострадалия и отношенията между него и наследниците му. Съдът обаче основателно подчертава във второто от цитираните решения – решение № 786 по н.д. № 381 по описа на ІІІ НО на ВКС за 2004 г., че във всички случаи неимуществените вреди се оценяват строго индивидуално. Това още означава, че съдът не може да даде стойностни рамки по размера на обезщетението, тъй като нанесените вреди зависят от множество обстоятелства и имат различно проявление и интензитет за всеки отделен случай.
Ответната страна не претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение 26 от 23 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 561 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г. в обжалваната му част, с която е отменено решение № 39 от 30 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 194 по описа на окръжния съд в гр. Т. за 2008г. над размера от 40 хиляди лева до присъдения размер от 50 хиляди лева и в тази част искът на В. И. А. за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й С. Д. П. вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 25 юни 2007 г., предявен срещу Ф. М. Н. от гр. Т. и при участието на трето лице помагач ЗК „У” АД, е отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: