О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
София, 23.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6896/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б.-Пътнически превози”-ЕООД,представлявано от управителя Д. П. Д. и процесуален представител адв.Й. Б. срещу решение № 359/24.07.2013 г. по гр.д.№570/2013 г. на окръжен съд-П..
Ответникът по касационната жалба Д. Г. С. не изразява становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 366/ 07.05.2013 г. по гр.д.№ 435/ 2013 г. на районен съд- П., в частта, с която са уважени исковете за отмяна на уволнението,възстановяване на ищеца на работа и за присъждане на обезщетение по чл.225 КТ до размер на сумата 2 504,86 лв. и е отменено в частта, с която последният иск е отхвърлен до размер на сумата 3 444,18 лв., като вместо това е постановено уважаването му и за разликата от 939,32 лв.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че касаторът формално е поискал и получил становището на ТЕЛК,както и разрешение от Д „ИТ” преди да извърши уволнението с оглед специалната закрила на ищеца по чл. 333 КТ поради заболяването му от диабет. Въпреки това е направил извод,че законовата защита не е била преодоляна, тъй като работодателят не е действал добросъвестно и е допуснал да измине твърде дълъг период от време от вземане становището на ТЕЛК на 01.02.2012 г. до вземане разрешението за уволнение от Д”ИТ”на 23.10.2012 г. и самото уволнение ,извършено на 14.12.2012 г. Приел е, че на практика липсва актуално становище на ТЕЛК, дадено в разумен срок преди уволнението.Намерил е, че работодателят не се е ръководил от актуалното здравословно състояние на ищеца и възможните последици върху него, а само формално се е позовал на даденото преди повече от 11 месеца мнение.Не е счел за основателно оплакването за процесуални нарушения,довели до невъзможност за касатора да представи нови писмени доказателства по реда на чл.144 ГПК, тъй като не са правени пояснения и допълнения на исковата молба и не са представяни нови доказателства от ищеца,за да възникнат процесуални възможности за насрещната страна във връзка с оспорването им.Не е направено и искане недопуснатият от първоинстанционния съд свидетел да бъде разпитан във въззивното производство, а освен това обстоятелствата за установяването на които е бил поискан не са релевантни. С оглед изтеклия шестмесечен срок е уважил изцяло иска по чл. 225 ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа такова по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя следния материалноправен въпрос:
-какъв е разумният срок за искане на предварително разрешение от Инспекцията по труда след получаване мнението на ТЕЛК по чл.333 ал.2 КТ.
Посочва,че в закона не е определен такъв срок и няма изискване мнението да е дадено непосредствено преди уволнението. Намира,че неправилно е изтълкувано по отношение на настоящия случай решение № 219/ 28.04.2011 г. по гр.д.№ 1821/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о. , в което за разумен е приет 4-месечен срок и че по въпроса не е създадена константна съдебна практика.Счита,че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касаторът прави оплакване,че са допуснати процесуални нарушения от двете инстанции като неправилно не са събрани допуснати доказателства,като не е разпитан свидетел.Намира,че действията на въззивния съд са в противоречие с решение №252/04.09.2012 г. по гр.д.№692/2011 г. на ВКС ,ІV г.о.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е обусловено от извеждането от страна на касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е станал причина за вземане на решението му,като общо основание за допускане на касационното обжалване.Необходимо е и обосноваване проявлението на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, като допълнително основание за касационно обжалване. Поставеният въпрос е релевантен, но при решаването му въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика ,създадена с цитираното решение на ВКС по чл. 290 ГПК.Невъзможно е да бъде посочен точен времеви отрязък, който да бъде определен като разумен срок.Дали той може да бъде преценен като такъв се обуславя от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Във връзка с този въпрос не е обосновано и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не са изложени доводи за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба- не е аргументирана необходимостта от преодоляването на съществуващата съдебна практика в посока, която касаторът счита за правилна, не са посочени възможни причини за необходимостта от изменението й, напр. изменения в законодателството или в обществените условия.Тъй като е налице задължителна съдебна практика не може да се твърди липсата на такава, както е в случая. В този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 4.
Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК следва да се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които са предмет на разглеждане в следващия стадий на процеса-този по чл.290 ГПК, след успешна селекция на касационната жалба в производството по чл.288 ГПК.Във връзка с оплакванията за допуснати процесуални нарушения не е изведен обуславящ правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване.Твърденията на касатора се квалифицират по чл.281т.3 ГПК, но те не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.Според разрешенията в цитираното ТР-т.1, касационният съд не може да изведе сам правния въпрос въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Необосноваването на общо и/или допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359/ 24.07.2013 г. по гр.д.№ 570/ 2013 г. на окръжен съд-П.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: