О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
София, 26.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2610/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Български пощи”-ЕАД,представлявано от главен изпълнителен директор Д. С. Д. и процесуален представител главен юрисконсулт А. П.-Х. срещу решение № 30/28.01.2015 г. по гр.д.№800/2014 г. на Окръжен съд-Хасково.
Ответникът по касационната жалба Д. К. М. в писмен отговор,подаден чрез пълномощника му адв.Л. С. я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 359/20.05.2014 г. по гр.д.№2321/2013 г. на Районен съд-Хасково. С него е признато за незаконно извършеното със заповед № РД-23-102/26.06.2013 г. прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство , на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ ,като същата е отменена и той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност шофьор на лекотоварен автомобил /В./ към О. Х., звено А. Х.. Относно вземането по иска с правно основание чл.225 ал.1 КТ дължимо в размер на сумата 2 789,88 лв. е извършено прихващане със заплатените обезщетения по чл.220,222 ал.1 и 224 КТ в общ размер 4 169,55 лв.С решението е отменено определение №1399/08.08.2014 г. по гр.д.№2321/2013 г. и е оставено без уважение искането на адв.Л. С. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 ЗА за първоинстанционното и за въззивното производства.За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че към датата на прекратяване трудовото правоотношение на ищеца е извършено реално съкращаване на щата,като са премахнати 7,875 щатни бройки за длъжността шофьор лекотоварен автомобил /В./. Същевременно е направил извод,че съкращението е извършено при незаконност на проведения подбор между работниците, заемащи процесната длъжност.Счел е,че приетата от работодателя оценка за работата на ищеца не е основана на действително притежаваните от него качества, а на тенденциозно и необективно отношение .Относно показателя умения за работа в колектив са му определени 4 точки и словесно е отразено,че в някои моменти показва,че не може да работи в екип.Посочил е,че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на тази оценка. Свид.П., негов пряк началник и член на комисията по подбора е заявил,че ищецът създава напрежение, като е изтъкнал единствен случай свързан с изяви на ищеца при преструктурирането на предприятието. Въззивният съд е намерил ,че поведението на работника по организиране на стачка и изявление пред медии не е показател за нивото на изпълнение на трудовите му задължения.Дори да не е било в съответствие с мнението на работодателя, то не е преценено като източник на информация за възможностите на ищеца да работи в екип.Посочил е,че към този критерий би следвало да бъдат отнесени задълженията и начина на работа на работника в рамките на колектива, с който взаимодейства при прякото изпълнение на трудовата му функция. Въз основа на показанията на свид.Д. и К. е приел за установено, че ищецът е бил съпричастен към работата и колегите си и че липсват данни за грубо отношение или оспорени решения на ръководството.Неодобрението на поведението му в описания конкретен случай от страна на свид.П. показва създадено негативно отношение към него,довело до липса на обективност при оценяването му.Намерил е,че при реална оценка на този показател ищецът би следвало да заеме 1 до 3 място в класирането и предвид оставащите 6 бройки за длъжността не е следвало да бъде прекратено трудовото му правоотношение.Счел е,че надлежното извършване на подбора е условие за законосъобразност на уволнението и че при необективно оценяване следва да се направи извод за незаконност.Намерил е,че оценката на ищеца и по критерия трудов стаж и професионален опит за съответната или подобна длъжност е била неправилна ,тъй като не са представени доказателства кой е приложимият критерий при оформянето й.Не е кредитирал заключението на назначената съдебна експертиза,която е приела за такъв общия стаж при работодателя и стажът като шофьор извън предприятието,тъй като този критерий не съответства на нито една от двете алтернативи,предвидени в Правилата за осъществяване на подбор.Счел е,че неяснотите в правилата водят до неопределеност на критериите за оценяване и до съмнения в обективността на оценката,респ.нейната законосъобразност.
В изложението на по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че е налице основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за селектиране на касационната жалба. Поставя въпроса за законосъобразния начин на формиране на преценката за нивото на изпълнение на трудовата функция при подбор на служителите . Счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №3/2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК,според което подборът се извършва в интерес на службата.Намира за неправилни изводите на въззивния съд,че поведението на ищеца не е израз на недостатъчна кооперативност и умение за работа в екип, с оглед обстоятелствата,че е организирал стачка и осъществил нерегламентирана медийна изява . Счита също,че изводът на съда, че този критерий следва да бъде отнесен към прякото изпълнение на служебните му задължения не кореспондира със закона, в който не са предвидени подобни ограничения.Намира,че екипността включва широк кръг взаимодействия и отношения при или по повод изпълняваната служба, освен с колеги и с ръководството,че трябва да се схваща и като лоялност и съобразяване с вътрешните етични правила,част от които са насочени към поддържане на спокойна работна атмосфера и среда.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Същото се допуска,когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание . Общо основание е формулиран от касатора правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.В случая изведеният въпрос е релевантен, но не е обосновано наличието на твърдяното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК .Доводите изложени от касатора са детерминирани от становището му за неправилност на съдържащите се във въззивното решение изводи относно периметъра на отношенията, които се включват в показателя умение за работа в екип.Липсват аргументи в подкрепа на твърдяното противоречие с цитираното ТР и в какво точно се изразява то. В тълкувателния акт е прието разрешение , че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ подлежи на съдебен контрол ,при който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа ,от което въззивният съд не се е отклонил.
При този изход на делото на процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, в съответствие с отразеното в адвокатското пълномощно и приложената декларация за семейно и материално състояние от ищеца ,в размера по чл.9 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30/28.01.2015 г. по гр.д. № 800/2014 г. на Окръжен съд-Хасково.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адв. Л. Р. С. сумата 500/петстотин/ лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: