2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 958
гр.С. ,29.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети юни двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 674 по описа за 2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. И. З. от [населено място] срещу решение № 9 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 22/2011 г. на Силистренски окръжен съд.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез пълномощника си адвокат Н. К. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, които да обосновават допускането на касационен контрол.
В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдебният акт има характер на определение, а жалбата срещу него се квалифицира като частна жалба / в този смисъл са разясненията в тълкувателно решение № 104/07.09.1967 г. на Върховния съд по гр. д. № 73/1967 г. на общото събрание на гражданска колегия ( ТР № 104/07.09.1967 г. на ВС по гр. д. № 73/1967 г. на ОСГК)/. Редът за разглеждане и на двата вида съдебни актове – въззивни решения и определения на въззивните съдилища по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във фазата по допускане на касационното обжалване е един и същ и е регламентиран с нормите на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. По жалбата против решението на въззивния съд в частта, с която се е произнесъл по допустимостта на конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и по жалбата против решението на въззивния съд в частта, с която се е произнесъл по основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ касационният съд предвид горните съображения относно реда за разглеждане на жалбите следва да се произнесе с един акт.
Жалбата против решението на окръжния съд в посочената част е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 9 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 22/2011 г. състав на Силистренския окръжен съд е потвърдил решение № 896/21.12.2010 г. по гр.д. № 1608/2010 г. на Силистренски районен съд включително в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от Е. И. З. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за отмяна на заповед № 32/18.06.2010 г. на управителя на [фирма], [населено място] и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа на длъжност „юрисконсулт” и е прекратено производството по тях.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, които „имат характера на съществени процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като приложението им е свързано с редовността на извършените от съда и страните съдопроизводствени действия по разглеждане на делото, с преценка истинността на фактическите твърдения на страните и техните възражения, както и с анализа на събраните доказателства”. Общото основание за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията в т.1 на тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Върховния касационен съд по тълк.д. № 1/2009 г. на общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия (ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГКТК) има за предмет произнасянето на съда по правни въпроси – изразените в решението доводи по същите въпроси, включени в предмета на спора, обусловили неговия изход. В този смисъл произнасянето изобщо по приложението на процесуални правила е извън приложното поле на това основание, а и жалбоподателката не е формулирала процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд при обсъждане на посочените норми да се е отклонил от задължителна или казуална съдебна практика.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити съображения за условията, при които работодателят може да отмени заповедта за уволнение по реда на чл. 344, ал. 2 КТ и по – конкретно за необходимостта от писмено изявление, което според жалбоподателката трябва да бъде връчено на работника или служителя преди предявяване на исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 – 3 КТ, за да породи правен ефект. В съдебния акт, на който се позовава същата – решение № 1691 от 11.02.2005 г. по гр.д. № 2667/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. тричленният състав се е произнесъл по друг правен въпрос, различен от правния въпрос с разрешаването, на който въззивният съд е постановил решение за оставяне без разглеждане на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В цитираното касационно решение е разгледан спор за това, може ли с последваща заповед, издадена след заповедта за уволнение да се промени приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В производството пред касационния съд по гр.д. № 2667/2002 г. не е бил поставен процесуалноправен въпрос за допустимост на исковете по цитираните норми в хипотеза на приложена от работодателя разпоредба на чл. 344, ал. 2 КТ, какъвто е бил основния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд по гр.д. № 22/2011 г. Другият съдебен акт, на който се позовава страната – определение № 616 от 25.06.2009 г. по гр.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е постановен в производство по чл. 288 ГПК и с него тричленният състав не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 634/16.12.2008 г. по гр.д. № 993/2008 г. на Великотърновския окръжен съд. Определението не е измежду изчерпателно изброените в т. 2 и т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГКТК съдебни актове, формиращи съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК. Относно решение № 502/15.07.1998 г. по гр.д. № 1484/1997 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о., за което жалбоподателката споменава в жалбата във връзка с довода си, че въззивното решение било в противоречие с императивни норми на КТ и с цитираната съдебна практика отново следва да се посочи, че доводите в обжалвания съдебен акт са в съответствие с правните разрешения в същото касационно решение, а и както вече се отрази по – горе няма идентитет на въпросите, по които са се произнесли съставите на касационния съд и въззивния съд по съответните спорове – от една страна съдебните актове по гр.д. № 22/2011 г. на Силистренски окръжен съд и по гр.д. № 1484/1997 г. на ВКС и от друга страна решението по гр.д. № 2667/2002 г. на ВКС. Не са обосновани правни въпроси, като общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а освен това не е обосновано и приложно поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Действително жалбоподателката цитира тази норма, но възпроизвеждането на нормативния текст на разпоредбата не е обосноваване наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Не е такова основание и поставянето на въпроси, в случая за условията, при които настъпва правния ефект за отмяна на заповедта за уволнение по реда на чл. 344, ал.2 КТ без обосноваване на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба при твърдение за липса на съдебна практика по тези въпроси / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4 /. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК не е обосновано приложно поле на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Съдържащите се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи за неправилност на въззивното решение са общи оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, които се квалифицират по чл. 281, т.3 ГПК и не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на съдебния акт в тази част.
В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по основателността на осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т.3 КТ съдебният акт има характер на решение, а жалбата срещу него се квалифицира като касационна жалба.
Касационната жалба против решението на окръжния съд в посочената част е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 9 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 22/2011 г. съставът на Силистренския окръжен съд е потвърдил решение № 896/21.12.2010 г. по гр.д. № 1608/2010 г. на Силистренски районен съд в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1 т.3 КТ е приет за неоснователен. Във връзка с решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на претенцията поради липса на предпоставки за присъждане на обезщетение за безработица вследствие на това, че е било изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност на страната за периода от датата на незаконното уволнение до датата, на която същата е узнала, че уволнението е отменено, жалбоподателката не е посочила правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. Съдържащите се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи за неправилност на въззивното решение не са такива основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, а следва да се квалифицират като основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат, ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на съдебния акт в тази част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 22/2011 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: