О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№959
гр. София, 16.12.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 1035 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. П. Б., чрез пълномощника адв. Г. С. срещу решение № 27/29.01.2016г. по в.т.д.№ 538/15г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 371/12.05.2015г. по т.д.№ 1826/14г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че касаторката дължи на [фирма] солидарно с [фирма] сумата от 45 000 лв., представляваща частично неизпълнено парично задължение, произтичащо от запис на заповед от 04.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.05.2014г. по ч.гр.д. № 6240/2014г. по описа на ВРС-14 с., на осн.чл.422, ал.1 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията [фирма] оспорва в писмения си отговор основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторката е авалирала запис на заповед, издаден от [фирма] в полза на [фирма] за сумата от 100 000 лв. и платим на предявяване . Ценната книга е била предявена за плащане на издателя и на авалиста. Въззивната инстанция е счела, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и е породил целените с него правни последици. По отношение на падежа по ценната книга ВнАС е изложил мотиви, че посоченият реквизит е уговорен на предявяване с приложение на възможността по чл.487, ал.1 ТЗ за удължаване на срока. Решаващият съд е приел, че с отговора на исковата молба касаторката е навела твърдение, че от една страна записът на заповед обезпечава вземането на приносителя спрямо издателя по сключен между тях договор за доставка на гориво, а от друга – представлява гаранционно обезпечение на сключен между приносителя и касаторката и нейния съпруг договор за поръчителство. Според ВнАС наличието на последния не прави поръчителя страна по договора за доставка на гориво, сключен между главния длъжник и приносителя. Поради което апелативният съд е счел, че касаторката не може да противопостави на ответното дружество възражения , произтичащи от каузалното правоотношение между приносителя и издателя. ВнАС е отчел, че по делото не са ангажирани доказателства за злоупотреба с права и недобросъвестност на приносителя на ефекта. Предвид липсата на доказателства за плащане на задължението по процесния запис на заповед искът по чл.422 ГПК е бил уважен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя следните правни въпроси: 1/ Допустими ли са от страна на авалиста всякакви възражения във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя в хипотезата, когато авалистът също е страна по него?; 2/ Когато е налице едновременно поръчителство /авал/ по издаден запис на заповед и поръчителство по каузално правоотношение, обезпечаващи едно и също задължение, следвали да се прилага разпоредбата на чл.142 ЗЗД, досежно това, че поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора?; 3/ Необходимо ли е, когато записът на заповед гарантира изпълнението на задължения, произтичащи от каузална сделка, то последната да е действителна? ; 4/ Следва ли да се разгледа изпълнението или неизпълнението на каузалното правоотношение, доколкото същото безспорно е обвързано с установяване на съществуването на вземането? Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване е въведено това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение по повдигнатите въпроси със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 17/21.04.2011г. по т.д. № 213/2010г. на ВКС, II т.о.
Въпроси трети и четвърти се отнасят до лични възражения на издателя на запис на заповед, произтичащи от каузалната сделка между него и приносителя на менителничния ефект, издаден с гаранционно обезпечителна функция. Следователно отговорите на тези два въпроса са обусловени от първи и втори въпрос, поставящи проблема в кои случаи е възможно авалистът да противопостави личните възражения на издателя спрямо поемателя. В този смисъл произнасянето на въззивния съд в конкретния казус, че след като авалистът не е страна по каузалното правоотношение между издателя и приносителя /договор за доставка на гориво/ и не се доказва хипотеза на злоупотреба с права и недобросъвестност на поемателя, то касаторката не може да направи личните възражения на издателя въз основа на каузалното му правоотношение с поемателя, е обусловило крайните правни изводи. Настоящият състав на ВКС намира, че не е изпълнен допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираното от касаторката решение на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и неговите лични/ относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл.485, ал.2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да е било причина, освен поради недостатък на формата. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения / в т.ч. и лични/ във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Когато обаче страните по каузалното правоотношение са само приносителят и хоноратът, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право.
Въззивният съд е произнесъл решението си в изложения по-горе смисъл.
Следователно не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на ВнАС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27/29.01.2016г. по в.т.д.№ 538/15г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: