О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4458/2008 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. И. от чрез адв. Димо П. от Адвокатска колегия – В. , срещу решение Nо 747 от 01.07.2008 г. по въз. гр.д. Nо 269/08 г. по описа на Окръжен съд – В. , с което се отменя първоинстанционното решение и се допуска трансформация на задължението на ответниците по касационната жалба за издръжка и гледане на касатора, произтичащо от договор (нотариален акт) за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане Nо 86 том XVI дело 4361/97 г. в парично.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на съдопроизводтсвените правила, непълнота на доказателствата и необснованост. Твърди се, че решението съдържа изводи, които са в противоречие с практиката на ВКС. Конкретните оплаквания на касатора са, че възивният съд в нарушение на възприетата практика, залегнала в цитираните, но непредставени по делото, решение Nо 883/69 г. на Върховния съд, Второ отделение и решение Nо 801/54 г. на Върховния съд, Четвърто отделение, щом е допуснал свидетели на едната страна е следвало да допусне и на другата,когато тя е поискала това.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил, че въззивният съд го е лишил от правото на защита като не е допуснал изслушване на свидетели, посочени от ответника/сега касатор/. Твърди се, че не е обсъдил и доказателствата по делото. Касаторът посочва, че това са въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което счита,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който не взема отношение по допустимостта на касационното обжалване, но оспорва основателността на касационната жалба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на въззивния съд потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. В задължителното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване (чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК) заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя допустимостта на касационното обжалване. Същевременно е необходимо да бъдат посочени и конкретните предпоставки, за които касаторът намира че са налице, а именно: дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или че е решаван противоречиво от съдилищата и/или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
Касаторът в настоящото производство не посочва съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК,за което му е указано с разпореждане № 5352/28.07.2008 год.
Евентуалното извличането от съда на въпросите, които касаторът е имал предвид, би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение по гр.д. Nо 269/08 г. по описа на Окръжен съд – В. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: