О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София 13.02.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 02 февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 59 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. Д. Н. и С. Д. Г., чрез адв. П. Г. против решение от 21.07.2011 г. по гр. дело № 6448/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.03.2010 г. по гр.дело № 34081/2008 г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявения иск от жалбоподателите за установяване по отношение на С. о., че са собственици на недвижим имот пл. № * в кв. * по плана на [населено място], м. М. п., за който е отреден УПИ * от * кв.м. на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос за значението на актовете за държавна и общинска собственост, че същите имат само оповестително действие, а не пораждат право на собственост, че в тежест на ответника – в случая [община] е да докаже основанието, на което е придобила имота, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение от 28.12.2005 г. по гр.дело № 4953/2003 г. на Софийски градски съд, решение от 30.05.2003 г. по гр.дело № 14422/2002 г. на Софийски районен съд, решение от 19.02.2002 г. по гр.дело № 6029/2001 г. на Софийски районен съд.
Ответникът по жалбата С. о. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Предмет на исковата претенция е предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ пл. № * в кв. * по плана на [населено място], м. „М. п.”, за който е отреден УПИ *от 758 кв.м.
Въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 13.01.1949 г. наследодателят на жалбоподателите закупил празно място от 300 кв.м. в м.”П.”, землището на [населено място], част от нива от общо 1000 кв.м. Владението върху имота е получено със сключване на договора.
Съставен е акт за държавна собственост на недвижим имот № */1964 г. за процесния имот, като същият е описан като дворно място с площ от 405 кв.м., съставляващо парцел *. *, кв.* м.”П.”,[жк]. Впоследствие е съставен акт за държавна собственост № */1970 г. и акт за общинска частна собственост № */14.02.1997 г. В последният имота е описан с площ от 760 кв.м., имот пл. № *, кв.*, находящ се в Н.”М. п.” и с отбелязване в графата бивш собственик – стар общински имот.
Възоснова на СТЕ е установено, че за м.”М. п.” има два кадастрални плана – от преди 1956 г. и от 1972 г. Прието е наличие на идентичност между имота, описан в договора за продажба от 13.01.49 г. с имот пл. № *, заснет в КП преди 1956 г. и за него е отреден парцел * в кв.*. Съобразно кадастралния план от 1972 г. имот пл. № * е идентичен с имоти пл. № * и № * по КП от преди 1956 г. По КРП на [населено място] м.”М. п.” от 1997 г. за имот пл. № * е отреден УПИ * в кв.* .
Съдът е приел наличието на правен интерес от търсената с иска защита, поради което е направил извода за допустимост на предявения иск.
Въззивният съд е обсъдил представените доказателства от С. о.-ответник по иска – заявление от 30.06.58 г., молба, подадени от наследодателя на ищците Д. Г. от 19.06.68 г., удостоверение от СГНС. С последното е удостоверено, че на осн.чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места е признато право на собственост върху изградените в държавно дворно място, съставляващо парцел *, кв.* в м.”М. п.” жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 45 кв.м. с барака в полза на наследодателя Д. С. Г..
От правна страна съдът е приел, че процесния недвижим имот е бил държавна, а след това общинска собственост. Този факт е приет за установен от приложените по делото актове за държавна и общинска собственост. Съдът е взел предвид и забраната за придобиване на имота на основание давностно владение до 01.06.96 г. с оглед разпоредбите на чл.86 ЗС. Съобразени са и разпоредбите на чл.7 от ЗОС в редакцията на текста за времето 1996-99 г., според които имоти общинска собственост не се придобиват по давност. С изменението на текста на чл.7 ЗОС с Д.в.бр.96/99 г. е прието, че считано от 01.01.2000 г., когато разпоредбата влиза в сила до предявяване на иска – 05.11.2008 г. не е изтекъл период от време от 10 г. на осъществено давностно владение върху имота. Взети са предвид и разпоредбите на пар.1 ЗР на ЗС, според която от 01.06.2006 г.е наложен мораториум, спиращ течащия срок за придобиване по давност на общински и държавни имоти.
Въззивният съд е приел, че удостоверените обстоятелства в А. № 1595/64 г., че процесния имот е стар общински имот не е оспорено успешно от ищците и не се опровергава от събраните по делото доказателства. Според съда договора за покупко-продажба на имота не опровергава удостовереното в А., че имотът е стар общински. Прието е, че не е установено от събраните доказателства наследодателя на ищците да е притежавал право на собственост върху продадения имот, като тежестта на доказване на този факт е на ищците. Прието е, че ползването на имота от ищците произтича от отстъпено право на строеж върху държавно дворно място.
При тези съображения съдът е приел искът за неоснователен.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
С решение от 28.12.2005 г. по гр.дело № 4953/2003 г. на Софийски градски съд по предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот УПИ пл. № *в кв.*по плана на [населено място], м.”М. п.” с площ от 348 кв.м. е прието, че процесния имот е придобит на основание давностно владение, осъществено за времето от 1951 г. до 1961 г. Прието е, че за дворното място не е действала забраната за придобиване по давност, предвидена в чл.29,ал.1,т.2 ЗСГ, тъй като имота е придобит на основание писмен договор от 12.08.1949 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата – т.е. договорът е с достоверна дата от преди влизане в сила на ЗРПВПВННИ и няма пречка по ЗСГ за придобиване по давност. Със същото решение е прието, че с влизане в сила на РП на [населено място] м.”М. п.” от 1997 г. имота е бил обединен с имот пл. № * в общ парцел *. При това обединение на осн.чл.29,ал.3 и чл.31,ал.1 З. по силата на самата регулация между ищците и собствениците на бившия имот пл. № * е възникнала съсобственост върху парцела при равни части. С решението искът с пр.осн.л.97,ал.1 ГПК/отм./ е приет за основателен.
С решение от 30.05.2003 г. по гр.дело № 14422/2002 г. на Софийски районен съд по предявен положителен установителен иск за собственост на дворно място от 308 кв.м., представляващо парцел *, отреден за имоти пл. № * в кв.* по плана на [населено място], м.”М. п.” е прието, че ищцата е придобила собствеността върху имота на основание давностно владение. Застъпено е становището, че акта за общинска собственост има констативен характер, както и отбелязванията в него и в тежест на ответника е да докаже, че имота е бил социалистическа собственост, което не е сторено по делото.
С решение от 19.02.2002 г. по гр. дело № 6029/2001 г. Софийски районен съд се е произнесъл по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 375 кв.м., имот пл. № * от кв.* по плана на [населено място], м.”Н. М. п.”. Съдът е приел, че искът е основателен на заявеното придобивно основание – придобивна давност. Прието е, че актовете за държавна и общинска собственост, касаещи спорния имот са диспозитивни документи и доказват волята на съответния държавен, респ.общински орган да актува и завладее имота като свой, но не и съществуването на твърдяното от него основание за актуване на имота. Прието е също, че изявлението на длъжностното лице, че имота представлява общински такъв не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е извън кръга на неговата удостоверителна компетентност и не е подкрепено с доказателства.
В обжалваното решение въззивният съд е направил различни правни изводи, тъй като фактите по делото са различни от установените по всяко от цитираните влезли в сила решения. Следователно не се установява хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата, за да се допусне касационно обжалване.
Като взема предвид посочените доводи съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос от жалбоподателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 21.07.2011 г. по гр.дело № 6448/2010 г. на Софийски градски съд, по касационна жалба вх. № 94729/25.10.2011 г., подадена от М. Д. Н. и С. Д. Г., [населено място], [улица], чрез адв.П. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: