О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 22.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова гр.дело 755/2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1, вр. чл. 303 ал.1 т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], [населено място], чрез управителя Д. Д., за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.5, пр.1 ГПК, на влязлото в сила решение № 3526/22.05.2015 год., по в. гр. д. № 15310/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 111 от 13.08.2013г. на СРС по гр. д. № 53529/2012г., вместо което [фирма] е осъдено да заплати на Д. К. П., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 600 евро, представляваща неустойка по чл. 19 от договор за наем, сключен на 21.07.2011г., за ползването на наетия имот след развалянето на договора, през периода м. 08.2012г. и м. 09.2012г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.11.2012г. до окончателното й погасяване и на Б. Д. П., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 600 евро, представляваща неустойка по чл. 19 от договор за наем, сключен на 21.07.2011г., за ползването на наетия имот след развалянето на договора, през периода м. 08.2012г. и м. 09.2012г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.11.2012г. до окончателното й погасяване.
Молителят обосновава довод, че не е участвал във въззивното производство по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, поради допуснато нарушение на процесуалния закон. Поддържа, че съдебните книжа, адресирани до него, били връчени на лицето М. И. Л., която не била служител на дружеството-молител, не била оправомощено лице и нямала право да получава документи от името и за сметка на дружеството, нито да го обвързва с извършване на процесуални действия. Същата била служител на [фирма], което ползвало офисно помещение на адрес, находящ се в близост до адреса на [фирма], но между двете дружества съществували единствено бизнес отношения. Ненадлежното връчване на съдебни книжа по делото лишило дружеството – молител, да участва в производството пред въззивната инстанция, в което същото е могло да представи доказателства за удовлетворяване на ищцовата претенция и да осъществи правото си на защита. Молителят навежда твърдения, че е узнал за постановеното решение едва на 09.09.2015г. На 01.09.2015г., чрез лицето М. Л., на дружеството е връчена покана за доброволно изпълнение по образуваното, въз основа на влязлото в сила решение, изп. д. № 7437/2015г. по описа на ЧСИ М. Б., за което узнал по-късно. За релевантен момент на узнаване на това обстоятелство сочи датата, на която е депозирал молба за предоставяне на информация по посоченото изпълнително дело – 09.09.2015г.
Ответниците Д. К. П. и Б. Д. П., чрез адв. Цв. П., в представен писмен отговор по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК, изтъкват, че молбата е недопустима, а алтернативно е неоснователна. Претендират присъждане на сторени пред настоящата инстанция разноски.
С разпореждане от 24.02.2016г. по настоящото производство на молителя са дадени указания да конкретизира датата, на която му е предадена призовката за доброволно изпълнение, за която твърди, че е получена на 01.09.2015г. от лицето М. Л.. В изпълнение на указанията, молителят, чрез адв. П. П., не посочва конкретна дата, а представя поканата за доброволно изпълнение по изп. д. № 7437/2015г. по описа на ЧСИ М. Б., на гърба на която е удостоверено, че същата е връчена чрез лицето М. Л. на 01.09.2015г.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане и наведените от страните доводи, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима като подадена след законно установения срок.
В указания му срок, с разпореждане от 24.02.2016г., за посочване на конкретната дата, на която молителят е получил от лицето М. Л. покана за доброволно изпълнение, същият е представил молба, с която представя самата покана с удостоверена дата на връчване 01.09.2015г., което обуславя извода, че същият счита тази дата за момент на узнаване за воденото срещу него производство. Въпреки изрично дадените указания последният не конкретизира различна дата, на която му е предадена според твърденията му по молбата за отмяна тази призовка за доброволно изпълнение, която да е различна от удостоверената в самата призовка или 01.09.2015г. Не може да се приеме и посочената в молбата дата от самия молител -09.09.2015г. Видно от последната като дата на изготвянето й е посочена датата 08.09.2015г. Съобразявайки изложеното съдът обосновава извод, че молителят е узнал за решението на 01.09.2015г., на 08.09.2015г. е изготвил молбата до съдебния изпълнител и е депозирал същата на 09.09.2015г. Предвид изложеното и доколкото молбата за отмяна е подадена на 03.12.2015г., срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК не е спазен и същата следва да се остави без разглеждане като просрочена.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на ответниците са дължат сторените в производството разноски, в размер на 800 лева, съгласно договор за правна помощ от 11.02.2016г.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.5, пр.1 ГПК, на влязлото в сила решение № 3526/22.05.2015 год. по в. гр. д. № 15310/2013 год. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Д. К. П. и Б. Д. П. сума от 800 лева, представляваща сторени в производството, разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: