О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 27.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5203 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Я. Г. Г., чрез пълномощника й адв.Г. Ш. срещу решение № 209/11.06.2014 г. по гр.д.№253/2014 г. на окръжен съд-Д..
Оветницата по касационната жалба М. С. К., както и Ж. Г. К. не вземат становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 34/ 27.02.2014 г. по гр.д.№ 642/ 2013 г. на районен съд-Б., с което е отхвърлен предявеният от ищците Я. Г. Г. – касатор в настоящото производство и от Ж. Г. К. иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК. Приел е ,че е бил сезиран с иск за установяване на престъпното обстоятелство, че Н. И. Д. -наследодателка на ответницата, при разглеждане на гр.д.№707/2011 г. на районен съд-Б. е ползвала съзнателно официален документ с невярно съдържание, а именно удостоверение за граждански брак между Г. П. Д. и Н. И. Д., като за самото съставяне на документа не може да се търси отговорност- престъпление по чл.316 вр. с чл. 308 НК.Документът е бил представен за да се докаже брачно правоотношение, прекратено със смъртта на съпруга и произтичащите от това наследствени права за преживялата съпруга, т.е. легитимацията й като наследник. Същият не е бил оспорен и делото приключило с влязло в сила решение за допускане на делба. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като опровергаването на материалната доказателствена сила на документа като неверен по своето съдържание не би довело до извод, че между Г. П. К. и Н. И. Х. не е бил сключен брак,доколкото конститутивно значение има не удостоверението, а актът за сключен брак, въз основа на който същото се издава. Освен това ищците са твърдели,че с удостоверението се установява брак, сключен между други лица, а не между наследодателите на страните.При това положение би била налице неправилност на решението,която се отстранява по реда на въззивното обжалване, а не по реда на отмяната на влезли в сила решения. Поради това е намерил решението на първоинстанционния съд за недопустимо при липса на предпоставките за предявяването му по чл.124 ал.5 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда следните процесуалноправни въпроси:
-има ли правен интерес от предявяване на иск за установяване на престъпно ползване на документ страна, която е пропуснала да оспори истинността на същия документ в друго производство в срока по чл.193 ал.1 ГПК. Намира,че с оглед предвиденото в ТР № 4/2012 г. ОСГТК-т.3 иск за установяване неистинността на удостоверението за брак ще е недопустим . Вероятно касаторката е допуснала техническа грешка, тъй като по процесуалноправните въпроси относно допустимостта на иск установяване на неистинност на документ по чл.124, ал. 4, изр.1 ГПК, когато ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК ОСГТК се е произнесло с ТР № 5/2012 г.Счита, че по аргумент от противното обжалваното решение противоречи на посоченото ТР , което представлява основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Поддържа и че отговорът на въпроса ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По нататък в изложението се съдържа и въпросът:
-произнесъл ли се е съдът по иск, с който не е бил сезиран, в случай че квалифицирайки иска е преценил,че ищецът е искал установяване на някаква специална цел на ползване на процесното удостоверение за граждански брак, каквато не е формулирана в исковата молба.Счита,че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в решение №164/01.07.2013 г. по гр.д.№1238/2012 г.,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК общо основание за допускане на касационно обжалване е извеждането на материално правен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд и намерил израз в неговите решаващи мотиви. Поставеният от касаторката правен въпрос не може да бъде преценен като общо основание за допускане на касационно обжалване.За да приеме,че предявеният иск е недопустим, въззивният съд е изложил аргументи,че в конкретната хипотеза е без значение дали е налице престъпно обстоятелство във връзка с ползването на представеното удостоверение за брак при извършване на делбата на наследството , доколкото конститутивно значение има актът за брак,въз основа на който удостоверението се издава.По обобщаващо формулирания в касационната жалба въпрос относно престъпното ползване на документ въззивният съд не се е произнасял. Само питане относно правните изводи , съдържащи се във въззивното решение може да бъде преценено като общо остнование за допустимост накасационното обжалване. Когато не е поставен релевантен въпрос не е необходимо да се излагат мотиви относно наличието на допълнително основание. За пълнота следва да се посочи, че не са обосновани и двете поддържани допълнителни основания. Разрешенията, съдържащи се в ТР № 5/2012 на ОСГТК са неотносими към настоящия спор.Когато поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да издири относима задължителна съдебна практика и подробно да анализира в какво се изразява противоречието между съдържащите се в нея правни изводи и тези на въззивния съд. За да се обоснове основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът следва да аргументира дали поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или с липсата на съдебна практика. Необходимо е да се изложат доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде изменена в насока,която той счита за правилна, а при липсва на съдебна практика- в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска.Всичко това не е сторено.
Вторият от поставените въпроси е израз на несъгласието на касаторката с изводите на въззивния съд и по съществото си е оплакване за неправилност на направените от него фактически изводи. Не може да бъде споделено становището за съдържащо се в обжалваното решение установяване на някаква специална цел, каквато не е била твърдяна в исковата молба, доколкото въззивният съд е възпроизвел в мотивите си нейното съдържание. Не е обосновано и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Приложената съдебна практика е неотносима, доколкото касае различна фактология.Поради това не може да се приеме,че мотивите на цитираното решение, на което касаторът се позовава съдържат изводи от които въззивният съд се е отклонил.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението,постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209/ 11.06.2014 г. по гр.д.№ 253/ 2014 г. на окръжен съд-Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: