О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 23.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 95 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ЧЕЗ Е. България“АД срещу О. № 90 от 20.01.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 1216/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено О. № 916 от 03.11.2008 год. по ч.гр.д. № 461/2008 год. на Б. районен съд. С това определение е обезсилена издадена на 10.06.2008 год. по същото дело заповед срещу К. В. К. за изпълнение на парично вземане в размер над 1000 лв., формирано от неплатена сума за ползвана електроенергия, обезщетение за забава и разноски.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че издадената заповед за изпълнение срещу К. К. не му е връчена, тъй като е установено, че той е починал на 04.06.2001 год. Съставът на Б. окръжен съд е констатирал, че смъртта е настъпила преди депозирането от „ЧЕЗ Е. България“АД на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което заповедното производство е било образувано срещу лице, не разполагащо с процесуална правоспособност. Ненадлежното конституиране на страната е счетено за основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и за прекратяване на производството по делото.
Определението, чието касиране се иска, е от категорията на актовете по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател е формулирал като съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за делото, въпроса за процесуалната легитимация на ответника към момента на депозирането на заявлението и последиците от констатацията на обстоятелството, че той е починал в предходен момент. Твърди, че по поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика. Приложил е определения на П. К. и Софийския окръжни съдилища, както и първоинстанционни определения на районни съдилища – Б. С. , Л. , В. , П. и др.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Преди всичко, основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е обусловено от наличието на противоречива практика на съдилищата по поставения процесуален въпрос по необжалваеми съдебни актове. В случая, приложените към частната жалба въззивни определения на окръжните съдилища не само, че са обжалваеми, а и няма данни дали са влезли в сила.
На второ място – по въведения процесуален въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС – напр.: Определение № 352 от 05.11.2008 год. по ч.т.д. № 318/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; Определение № 341/29.10.2008 год. по ч.т.д. № 315/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; Определение № 356/30.12.2008г. по ч.т.д. № 330/2008г. на ВКС-ТК, І отд., Определение № 456/19.12.08г. по ч.г.д. № 487/08г. на ВКС-ТК, ІІ отд., Определение № 485/30.12.08г. по ч.т.д. № 506/08г. на ВКС-ТК, ІІ отд., Определение № 464/22.12.08г. по ч.т.д. № 510/08г. на ВКС-ТК, ІІ отд. В цитираните актове е прието, че в случай на констатирана смърт на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, съдът, издал заповедта за изпълнение, следва да постанови обезсилването и на основание чл.415 ал.2 от ГПК и да прекрати заповедното производство. Следователно, евентуално възникналата неяснота на правната норма е преодоляна.
Обжалваният съдебен акт е постановен с съответствие с тълкуването, дадено от ВКС, поради което настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия не допуска касационното обжалване на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 90 от 20.01.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 1216/2008 год. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.