2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 05.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 51/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ – [населено място], срещу определение № 565 от 04.10.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1012/2012 г. на Великотърновски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 705 от 01.03.2012 г. по ч. гр. д. № 215/2012 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отхвърлено подадено от дружеството – частен жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение, заедно с изпълнителен лист, въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед от 23.04.2011 г., против длъжника [фирма] за сумата 5 533 лв., ведно със законни лихви и разноски за заповедното производство.
Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното : Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Паричното вземане произтича от запис на заповед, дефиниран в чл.1, ал.1, т.8 ТЗ като търговска сделка, което предопределя търговския характер на делото. С оглед размера на вземането – 5 533 лв., който е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни актове по търговски дела – 10 000 лв., въззивното определение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.4 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], срещу определение № 565 от 04.10.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1012/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :