3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.96
гр. София, 09.02.2016 h=
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03.02., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1254/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу решение №17871 от 28.10.2014 г. постановено от СГС по гр.д. №2801/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 15.11.2013 г., постановено по гр.д. №22916/2013 г. на СРС, В ЧАСТТА, с която са уважени исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК ГПК вр. чл.79 ал1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от страна на ищеца [фирма] да бъде признато за установено, че касаторът дължи на ищеца сумите от: 17 739,39 лева –общо дължима наемна цена по договор за наем между страните от 03.01.2012 година и пет броя фактури и 4 240,54 лева-неустойка за забава за периода 17.03.2012 г. -21.01.2013 г., въз основа на които е постановено и издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани двата обективно съединени иска, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК до размера на уважената част, въззивният състав на СГС се е позовал на следните установени по делото факти:
С процесния договор страните по делото са постигнали съгласие за предоставянето и монтажа на подробно описаните по брой и вид контейнери от ищцовото дружество на ответното срещу заплащане от последното на уговорената наемна цена и цена за монтаж за периода 06.01.2012 г.-30.06.2012 година. В чл.7 от Раздел ІІІ от Договора е уговорена и неустойка за забавено плащане на наемната цена .От съответните приемо-предавателни протоколи от 06.,07. и 09 януари 2012 г. се установява предаването на контейнерите от страна на ищеца на ответника в изпълнение на договорните задължения на първия. За дължимите плащания са издадени приетите по делото фактури, които според приетото заключение на в.л. по назначената ССчЕ са били отразени в счетоводствата и на двете дружество-съконтрахенти по процесния договор при наличие на редовно водено счетоводство и надлежна регистрация по ЗДДС. От общото задължение в размер на 46 414,80 лева ответното дружество е заплатило 28 676,42 лева като е останало задължено за процесния остатък в размер на 17 739,38 лева, както и за неустойка за забава за претендирания период.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора правен въпрос, дали извършеното частично плащане представлява признание на процесното вземане в пълен размер или само до размера на плащането. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с посочената задължителната за съдилищата практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, за да счете исковете за основателни и доказани съставът на въззивния съд се е позовал на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства: съдържанието на договора, приемо-предавателните протоколи и приетите фактури,както и осчетоводяване на последните в счетоводствата и двете страни , за да приеме за доказано наличието на договорна връзка с твърдяното от ищеца в ИМ съдържание и дължимостта на процесните суми от ответника. Съдът се е позовал на задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК относно това, че отразяването на фактурите в счетоводството и на длъжника представлява извънсъдебно признание на вземанията по тях. В случая това е налице по всички процесни фактури. Следователно отговорът в една или друга насока на наведения от страна на касатора въпрос, дали извършеното частично плащане представлява признание на спорното вземане в пълен размер или само до размера на плащането, сам по себе си не би довел до краен резултат по спора различен от приетия в обжалваното решение. В този смисъл този правен въпрос не се явява обуславящ изхода по спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №17871 от 28.10.2014 г. постановено от СГС по гр.д. №2801/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.