О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 96
гр.София 18. 11. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3102/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 7* постановено на 13.05.2008 год. по в.гр.дело № 360/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 132 от 26.10.2007 год. по гр.дело № 583/2005 год. на VІ граждански състав при Пловдивския районен съд за отхвърляне искания за сметки, предявени на основание чл.286 ГПК/отменен/ за: пункт І – ремонти и подобрения в двора, т.44 – засаждане и отглеждане на 7 броя асми на стойност 2 342 лева; пункт ІІ – построяване на нов навес в дворното място т.т.1-23 на стойност 4 393,71 лева, по пункт ІV – поставяне на нова ел.инсталация т.т.1-30 на стойност 1 500 лева и по пункт V – изграждане на нов водопровод и канализация на целия делбен имот т.т.1-33 на стойност 3 040 лева.
Недоволна от въззивното решение е касаторката С. П. Ч. от гр. С., представлявана от адвокат В от АК П. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на съсобственика към другите съсобственици за извършени от него подобрения в делбения имот в случаите, когато извършилият подобренията съсобственик е държател, а не владелец на идеалните части на другият съсобственик от общата вещ.
От ответника по касация Р. И. Ч., представляван от адвокат М от АК- П. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който се прави отвод за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него са отхвърлени претенции по чл.286 ГПК/отм./ и че обжалваемия интерес пред въззивната инстанция не е под 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният въпрос е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и в кое да е друго влязло в сила съдебно решение, в което въпросът за погасяване вземането за извършени подобрения в делбения имот е разрешен по различен начин.
С оглед заявеното в касационната жалба, че С. П. Ч. е държател на идеалната част на другия съсобственик подобренията, направени от нея в делбения имот касаят фактическите разходи, вземането за които възниква от момента на извършването им. В приложението към касационната жалба не се твърди наведеният материалноправен въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, а представените решения на Върховния съд под № 675 от 15.03.1960 год. по гр.дело № 518/1960 год. на ІІ гражданско отделение и № 1* от 11.07.1979 год. по гр.дело № 3354/1978 год. на І гражданско отделение касаят лица с друг статут – владелци по смисъла на чл.72 и чл.74 ЗС и са неотносими към настоящия спор, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква произнасянето по съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на Закона, или когато съдът е възприел друго тълкуване, изоставяйки предишното. В случая по приложението на чл.30, ал.3 ЗС и чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД не е налице посоченото законово изискване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 747 на 13.05.2008 год. по в.гр.дело № 360/2008 год.
ОСЪЖДА С. П. Ч. ЕГН ********** от гр. С., бул.”Х” № 1* ет.7, ап.30 да заплати на Р. И. Ч. ЕГН ********** от гр. П. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300/триста/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: