О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 05.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 2.02.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5273/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационните жалби на „У” А. и на В. Н. и И. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №1157/07 г. в различни негови части.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
За наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, ВКС намира следното:
1. По жалбата на ответника по иска „У” А. срещу въззивното решение, с което е уважен предявеният от В. и И. Н. срещу касатора и срещу С. Ч. иск с пр. осн. чл.97, ал.1 от ГПК – ищците са признати за собственици на втория /надстроен от тях въз основа на суперфиция от 1987 г./ етаж от жилищна сграда в гр. С., описан по делото и в решението.
Касаторът сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС за допустимостта на установителния иск за собственост и за преценката на основателността му след обсъждане на всички доказателства по делото съгл. чл.188 от ГПК. Не се позовава на задължителна практика на ВКС, затова основанието следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
В случая, според касатора правата на ищците за надстроения от тях етаж не са оспорени, нито засегнати с предприетите по изпълнителното дело действия за събиране вземането на банката по договор за кредит срещу обезпечилия го с ипотека върху свой имот длъжник Ч.
Същественият процесуалноправен въпрос за допустимостта на установителния иск за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК е разрешен в съответствие с трайната и установена практика на ВКС и гражданските съдилища. Правен интерес от иска, като абсолютна процесуална предпоставка за воденето му е налице, когато правото на собственика е оспорено в широк смисъл – поставено по съмнение, незачетено, застрашено /както е посочено и в приложеното към жалбата решение №1349/02 г./. В случая индивидуализацията на ипотекирания имот в договора за ипотека по нот. акт №192/03 г. създава впечатление за идентичност с имота на ищците и застрашава правата им за него. Затова е налице интерес да ги установят спрямо ипотекарния кредитор и длъжника; по делото е разкрито различието между собствения им и ипотекирания имот, върху който е насочено изпълнението.
Въззивният съд се е съобразил и с практиката на ВКС по приложението на чл.188 от ГПК, отразена в останалите приложени към жалбата решения. Събраните по делото доказателства са преценени поотделно и в съвкупност и въз основа на приетите за достоверни и убедителни са формирани фактическите изводи по спора. В исковата молба ищците са основали претендираното право на собственост на учредена им суперфиция и това основание е разгледано по делото. Придобивна давност като основание за претендираното ищцово право не е въведена и разгледана по делото. С това правата на касатора – отв. по иска не са нарушени – ОС не е подменил основанието, на което се претендира правото, затруднявайки защитата на ответника по иска.
Поради изложеното не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на „У” АД.
2. По жалбата на В. и И. Н. срещу въззивното решение, с което след обезсилване на първоинстанционното е прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес, производството по иска им за признаване нищожността на договора за ипотека, скл. с нот. акт №192/03 г.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – същественият процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска, предпоставена от правен интерес за воденето му, е решен в противоречие с трайната практика на ВКС, без задължителен характер.
При разглеждане на иска по чл.97, ал.1 от ГПК е установено, че ипотеката е учредена за имот, различен от този на ищците /втори жилищен етаж, над приземния, собственост на С. Ч. въз основа на дарение по нот. акт №9/75 г./- с това опасното за ищците външно впечатление за идентичност на имотите е отстранена. Правен интерес да разкрият нищожността на договора имат страните по него и третите лица, чиито права са засегнати от договора. В този смисъл е и приложеното от касаторите решение №3033/73 г.на ВС . Ищците нямат правен интерес да установят нищожност на договора за ипотека. Те са установили с иска по чл.97, ал.1 от ГПК спрямо ипотекарния кредитор и длъжника правата си върху имот, различен от ипотекирания и с това интересът им от искова защита е осъществен.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по двете жалба и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №1157/08 г. от 24.06.08 г. по жалбите на „У”А. и на В. и И. Н. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: