О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 17.02. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1177 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. за д. в. (АДВ) срещу Решение № 847 от 30.06.2009 год. по т.д. № 268/2009 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено решението от 12.01.2009 год. по гр.д. № 214/2008 год. на М. окръжен съд в обжалваната му от АДВ част. С нея е определена началната дата на неплатежоспособност на “М”А. – 20.04.2007 год.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът по касация „М. Мийт“А. (н) изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Производството по несъстоятелност е инициирано от длъжника и е протекло по реда на чл.629 ТЗ. Въззивният съд е бил сезиран от АДВ с искане за определяне на по-ранна дата на неплатежоспособност (неконкретизирана), поради наличието на публичноправни задължения за периода 2003-2006 год., установени с Р. акт на ТД- М. , издаден на 07.03.2007 год. Въззивният съд е приел, че след като Р. акт е влязъл в сила на 12.04.2007 год., началната дата на неплатежоспособност не следва да бъде променяна.
В депозираната касационна жалба бланкетно се посочват основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. В допълнително представено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочено основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Липсва формулировка относно това, кой е обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК правен въпрос. Съдържа се дефиниция на състоянието на неплатежоспособност и значението на началната и дата за исковете по чл.646 ал.2 ТЗ и чл.647 ТЗ. Т.е. до голяма степен изложението възпроизвежда доводите по касационната жалба и въззивната такава. Позоваването е на две решения на 3-членни състави на ВКС-Търговска колегия, постановени през 2003 год. и 2007 год. Освен, че те не съставляват задължителна или ръководна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, те нямат и отношение към конкретния спор, доколкото с първото от тях съдът е дефинирал критериите за неплатежоспособност, а с второто – процесуалните задължения на съда при обсъждане на доказателствата установяващи началната дата на неплатежоспособност. Т.е., възможно е цитираната практика да има отношение към съществото на спора, но от нея не може да се изведе (дори това да би било допустимо), кой е правният въпрос, по който САС се е произнесъл в противоречие с нея.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 847 от 30.06.2009 год. по т.д. № 268/2009 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.