О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София 16.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 10.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 660/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, “Б” ЕООД гр. П. е подал касационна жалба против решение № 460/31.07.08 год. постановено по гр. д. № 439/2008 г. на Плевенския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание по т. 2 се посочва решение № 53/12.05.2003 год. постановено по т. д. № 124/2002 год. на Плевенския окръжен съд, което е приложено като доказателство към настоящото дело.
Ответникът по касация – “Т” АД от гр. С., не е взел становище по реда на чл. 287 ал. І от ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е оставил в сила решението от 07.04.2008 год. (без номер) по гр. д. № 1184/2007 год. на Плевенския районен съд, V гр. с., с което е признато по отношение на “Б” ЕООД, че “Т” АД е собственик на УПИ ХV, кв. 617 по плана на гр. Плевен “И” с площ 3539 кв., и на основание чл. 108 от ЗС е осъдил ответника да предаде на “Т” АД процесния имот.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че “С” АД гр. П. към 1997 год. е била собственик на дворно място от 87990 кв. м., парцел ****Х, стр. кв. 617 по плана на гр. П.. С решение от 27.12.2000 год. по фирм. д. № 15010/2000 год. на СГС е регистрирано АД “С” от гр. С., като 1512000,00 лв. от капитала на дружеството е формиран чрез апортна вноска – “С” АД е апортирала в “С” АД по списък № 2, като в т. 6 на този списък е посочено дворно място от 87990 кв. м., парцел ****Х, стр. кв. 617 по плана на гр. П.. Ищецът е регистриран на 16.10.2001 год. с решение по фирм. дело № 10091/2001 год. на СГС, като видно от устава му, вписан на 22.11.2001 год. в службата по вписванията при ПлРС, в неговия капитал “С” АД е апортирала същия имот – дворно място от 87990 кв. м., парцел ****Х, стр. кв. 617 по плана на гр. П.. С решение от 12.06.2001 год. по гр. д. № 27/98 год. на ПлОС, е обявена неплатежоспособността на “С” АД, като с това решение дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото, като възбраната е вписана на 17.11.2000 год.
Въззивният съд е приел, че между страните не имало спор за факти, а само спор за право. Прието е, че при извършване на апортна вноска, апортиралият вноската губи правото си на собственост и такъв става дружеството комуто се апортира, а от доказателствата е приел за установено, че след като “С” АД е апортирала в “С” АД, а “С” АД в ищеца “Т” АД гр. С., последният е станал собственик на имота. Тъй като процесния имот е част от този който е бил предмет на апортната вноска /процесният имот е обособен като нов УПИ ХV със заповед № РД-12-І17/04.03.2004 год. на кмета на Община П., въззивният съд приема, че ищецът е собственик на спорния имот и затова е приел иска по чл. 108 ЗС за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен. Изложени са и съображения, че макар по отношение на имотите на дружеството “С” АД да е постановена възбрана и същата да е вписана преди да е направена апортната вноска, то последната не е недействителна, тъй като възбраната като факт сам по себе си не прави нищожно разпореждането с имуществото включено в масата на несъстоятелността – относителната недействителност е предвидена в чл. 646 ТЗ за кредиторите по несъстоятелността, а ответникът не бил такъв.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че ищецът е носител на правото на собственост на процесния имот по силата на апортната вноска, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице основание по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като то не противоречи на поченото от касатора решение № 53/12.05.03 г. по т. д. № 124/02 год. на Плевенския окръжен съд. Последното е постановено по повод подадена от ищеца жалба срещу действията на синдиците на “С” АД гр. П., на основание чл. 717, ал. ІІ във вр. с ал. І ТЗ, във вр. с чл. 332 ГПК /отм./. Липсва идентичност между страни и предмет по двете дела – настоящият спор е за ревандикиране на недвижим имот, а предмет на т. д. № 124/2002 год. на Плевенския окръжен съд, е обжалване на действията на синдиците по принудително изпълнение чрез публична продан и продажба на недвижими имоти, съобразно изготвени описи.
Предвид горното ВКС ІІ т. о. приема, че няма противоречие между обжалваното въззивно решение и решението постановено по т. д. № 124/2002 год. на ПОС.
Касаторът обосновава наличието на приложно поле на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, с необходимостта от отговор на въпросите, при наличие на отхвърлително решение по реда на чл. 332 ГПК /отм./, допустимо ли е впоследствие предявяване на ревандикационен иск, както и с действието на вписаните обезпечителни мерки – действително ли те ползват само кредиторите по несъстоятелността. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, касаторът се позовава и на липсваща съдебна практика.
ВКС ІІ т. о. счита, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 460/31.07.2008 год. постановено по гр. д. № 439/2008 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :