О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
София, 21.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2960/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1851/18.3.2014 г., подадена от Я. Ш. – прокурор в А. п. – П., в качеството на страна по чл.10 ЗОДОВ, представляваща ответника по исковата молба П. на Република България, против въззивно решение №113/26.02.2014 г. по гр.д.№1352/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри граждански състав.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, поради което с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД на ищеца се следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, поради накърняване честта на ищеца, достойнството и доброто му име, следствие което е настъпила социална изолация за него, след като до момента на предявяване на обвинението ищецът се е ползвал с доверие и добро име, както и обстоятелството, че преживения стрес се отразил и на физическото му здраве, с конкретни проявни форми на влошаване на същото.
В изложението се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК относно причинната връзка между незаконния акт и вредите и размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. И. С. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради липса на сочените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС касаторът трябва да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивирано изложение по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е значение за конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В настоящия случай посоченият от касатора правен въпрос за отсъствието на причинна връзка между противоправното поведение на органа по чл.2 ЗОДОВ и настъпилата вреда, като елемент от фактическия състав на визираната правна норма, при наличието на който се ангажирана отговорността на деликвента е решен от въззивния съд в съответствие с даденото разрешение в задължителната практика – ППВС № 7/1959 г., т.2, съобразно което отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното. Поради това поставеният въпрос не се обхваща от цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГТК.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен..
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №113/26.02.2014 г. по гр.д.№1352/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри граждански състав, по касационна жалба, вх.№1851/18.3.2014 г., подадена от Я. Ш. – прокурор в А. п. – П., в качеството на страна по чл.10 ЗОДОВ, представляваща ответника по исковата молба П. на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: