4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
София,28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 333/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 267 от 18.11.2011 г., постановено по в. т. д. № 435/2011 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 17.03.2011 г. по т. д. № 615/2010 г. на Шуменски окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] общо сумата 94 156.46 лв., представляваща неплатена цена на доставен бетон, ведно с превозно възнаграждение за транспорт на стоката и възнаграждение за извършени услуги по полагане на бетон, съгл. издадени в периода 18.05.2009 г. – 05.03.2010 г. 11 бр. данъчни фактури, и сумата 10 811.05 лв. – обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, заедно с направените по делото разноски.
К. моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, подробно развити в жалбата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с неправилното произнасяне от страна на въззивния съд по следните значими за делото въпроси : 1. Необходимо ли е пълно и пряко доказване на изпълнението и приемане на изработеното при договор за изработка, с оглед неформалния характер на договора, при проведено пълно оспорване от страна на ответника; 2. Доколко може да се уважи осъдителен иск за парично притезание при условие, че по делото не се установява наличието на правопораждащ юридически факт – наличието на облигационно отношение и неговото съдържание; 3. При неустановен в хода на производството съществен елемент от търговската сделка, какъвто е цената, допустимо ли е уважаването на предявения иск до възприетия от съда размер; Може ли да се приеме, че не е налице точно изпълнение на парично задължение, съобразно събраните по делото доказателства, при положение, че размерът на цената не е договорен. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, подкрепено с решение № 413 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 644/2010 г. на Врачански окръжен съд /във връзка с първите два въпроса/ и решение № 414/19.05.2009 г. по гр. д. № 5701/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г. /във връзка с третия въпрос/.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил осъдителното решение на първата инстанция, след като в резултат на самостоятелна преценка на събраните доказателства е достигнал до извод, че ответникът [фирма] дължи на ищеца [фирма] претендираните с исковете парични суми, съответно 94 156.46 лв. – неплатена цена на доставен бетон по 11 бр. данъчни фактури с включено възнаграждение за превоз и за полагане на доставения бетон, и 10 811.05 лв. – обезщетение за забава върху задълженията по фактурите. При разрешаването на спора въззивният съд е съобразил обстоятелството, че представените от ищеца 11 бр. данъчни фактури са съставени в период, през който страните са се намирали в трайни търговски правоотношения по доставка, транспорт и полагане на бетон на обект “Пречиствателна станция – Шумен”. За доказани са счетени задълженията по две от фактурите, които ответникът е осчетоводил и включил в дневника си за покупки с приспадане на данъчен кредит и по които е извършил частични плащания. За да се произнесе относно съществуването на задълженията по останалите девет фактури, неподписани и неосчетоводени от ответника, въззивният съд е изследвал първичните счетоводни документи, изготвени за всяка доставка, които е обсъдил във връзка със свидетелските показания относно извършването и приемането на доставките и със заключението на счетоводната експертиза, чрез което са установени действията на страните по повод заявяването, доставянето и приемането на доставените количества бетон. Като е съобразил трайните търговски правоотношения между страните, писмените заявки на ответника за доставяне на количествата бетон, отразени в съдържанието на неподписаните 9 бр. данъчни фактури, проформа – фактурите с вписана цена на заявения бетон и възнаграждение за неговото транспортиране и полагане, издадени от ищеца след получаване на отделните заявки, двустранно подписаните експедиционни бележки за получаване на доставките на обекта на ответника и липсата на доказателства за противопоставяне от страна на последния срещу полагането на доставения бетон, съдът е направил решаващия извод, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба, транспорт и изработка и че ответникът дължи на ищеца сумите по спорните фактури, представляващи неплатена цена и възнаграждение за доставения и положен бетон. Възражението на ответника за недължимост на търсените суми поради липса на постигнато съгласие за цената на доставките е преценено за неоснователно с аргумент, че след като не е възразил срещу предложената от ищеца цена и е приел доставките, ответникът се е съгласил с цената по аргумент от чл.292, ал.1 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол, тъй като нямат характер на правни въпроси с обуславящо значение за изхода на делото. В своята цялост въпросите касаят правилността на въззивното решение и са насочени срещу извода на въззивния съд за доказаност на облигационната връзка между страните, пораждаща задължение за плащане на претендираните с исковете суми. Изводът, че ищецът е доказал основанието на исковите си претенции, произтича от преценката на фактите и доказателствата по делото. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Поради това, дори да са допуснати нарушения на закона и на правилата на логиката при обсъждането на доказателствата и формирането на фактическите изводи на съда, тези нарушения не могат да се вземат предвид в производството по чл.288 ГПК, за да обосноват допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Непосочването на правния въпрос, обусловил уважаването на предявените срещу касатора осъдителни искове, прави безпредметно обсъждането на представените с изложението съдебни решения, с които е аргументирано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпреки това следва да се отбележи, че решенията са абсолютно неотносими към решаващите изводи на въззивния съд и не доказват съществуването на противоречива практика по въпросите, разрешени с обжалвания съдебен акт. Предмет на обсъждане в решението по гр. д. № 644/2010 г. на Врачански окръжен съд е неформалният характер на договора за изработка и тежестта за доказване на договора в случаите, когато не е обективиран в писмена форма и една от страните оспорва сключването му. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил отсъствието на писмен договор между страните, но в резултат на съвкупна преценка на доказателствата е достигнал до извода, че ищецът е провел пълно и главно доказване на твърдението си за сключен с ответника договор, съчетаващ елементи на продажба и изработка и пораждащ задължение за плащане на търсените с исковете суми. В решение № 413/19.05.2009 г. по гр. д. № 5701/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., е разгледан въпросът за давността, с която се погасява вземането по чл.266, ал.1 ЗЗД на изпълнителя по договор за изработка. В хода на делото касаторът не се е защитавал с възражение за погасителна давност, което обстоятелство изключва значението на посоченото решение за спора, предмет на настоящото дело.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 435/2011 г. на Варненски апелативен съд.
С оглед недопускане на касационното обжалване на ответника следва да се присъдят разноски по чл.78, ал.3 ГПК за производството по чл.288 ГПК до размер на сумата 1 500 лв., съставляваща ? от адвокатското възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.03.2012 г. на обща стойност 3 000 лв., уговорено за изготвяне на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство по делото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 18.11.2011 г., постановено по в. т. д. № 435/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лв./ – разноски за производството по чл.288 ГПК, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :