Определение №960 от 41544 по гр. дело №3331/3331 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 960

ГР.С., 27.09.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.09.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3331/13 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Б. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №18068/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Център на промишлеността на Република България с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността директор на ответния център, извършено на осн. чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията/ ЗА/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросите: дали е била ръководител на държавна институция, създадена със закон или постановление на министерския съвет, която притежава властническа компетентност по см. на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА и приложима ли е закрилата по чл.333, ал.1 от КТ при прекратяване на тр. правоотношение по чл.19а, ал.2 от ЗА/ касаторката като ищца е претендирала, че се ползва от закрилата по чл.333, ал.1,т.1 КТ/.
Във връзка с поставените въпросите, обаче, касаторката не е обосновала предпоставките на специфичното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, за което е възразил и ответникът по жалба. Освен това въпросите са застъпени в практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №898/09 г. на трето г.о. и по гр.д. №527/10 г. и №3217/08 г. на четвърто г.о. Там е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗА, за органи на изпълнителната власт се считат и едноличните органи по чл.19, ал.4 ЗА – председателите на държавните агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. В. съд в случая е изследвал длъжностното положение на ищцата и въз основа на данните по делото е приел, че тя е лице по чл.19, ал.4, т.4 от ЗА – ръководител на държавна институция /ответният център, създаден с ПМС/ в системата на централната държавна администрация. Институцията развива дейност в определена сфера на държавното управление / осъществява държавна политика в областта на разширяването на икономическите, търговски и технически отношения между РБ и Руската федерация, за развитието на двустранните икономически връзки, разширяване на българския износ и туризъм и привличане на инвестиции/.
Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл.19 от Закона за администрацията е на основание чл.19а, ал.2 ЗА без предизвестие, по преценка на органа, който ги назначава. Идеята за прекратяването на трудово правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите, не е чужда и на Кодекса на труда. На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието, при сключване на договор за управление на предприятието, по икономическа целесъобразност. В този случай без колебание съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.
В. съд е приел, че поради тази специфика на уволнителното основание, за него не се прилага закрилата по чл.333, ал.1 от КТ, която е предвидена за конкретни и изчерпателно посочени в разпоредбата основания за прекратяване на тр. правоотношение по КТ. Прекратяването на тр. правоотношение за длъжността на ищцата е по целесъобразност – чл.19а, ал.2 ЗА, и за него / както и за сходното му, според цитираната по –горе практика, основание по чл.328, ал.2 КТ/ законът не предвижда закрилата по чл.333 КТ, на която се позовава касаторката /р. по гр.д. №3642/07 г. на ВКС, четвърто г.о./.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №18068/11 г. от 21.12.12 г.
Осъжда М. К. Б. да заплати на Център на промишлеността на РБ, [населено място], адвокатско възнаграждение за един адвокат за тази инстанция в размер на 1100 / хиляда и сто/ лв.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top