О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 847/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Д., чрез адв. Н. Н. , срещу решение Nо 792 от 19.01.2009 г. по в. гр.д. Nо 734/08 г. по описа на Плевенски окръжен съд в частта му, с която потвърждава решение No 76 от 04.07.2008 г. по гр. д. Nо 2631/2006 г. по описа на Плевенски районен съд , с което е уважен иска с правно основание чл.108 ЗС и Р. Д. е осъдена да предаде влазението на 65 кв.м.,реално обособени след незаконно застрояване на УПИ * – 5036,5037 в стр.кв.36а по плана на гр. П. на Д. Д. Ж.,като собственик на 142,50/340 кв.м.от УПИ * – 5036,5037 и е отменен на основание чл.431 ал.2 ГПК нотариален акт за собственост №,т.І,рег. № 1*,нот.д. № К-285/1999 год.,в частта му признаваща право на собственост на Р. Д. върху 65 кв.м. от дворно място,находящо се в гр. П.,площад”С”№ 10,съставляващо пл. № 5* в стр.кв.36а.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение като несъобразено с материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че решението преповтаря изводите на първоинстанционния съд относно иска с правно основание чл.108 ЗС,без да отчете обстотялеството,че ищецът е доказал,че е съсобственик върху земята,но не и че е собственик върху постройката от 65 кв.м.,върху която ответницата – касатор не е осъществила фактическа власт,чрез свои действия. Освен това в противоречие с материалния закон е изводът за неоснователност на възражението за придобивна давност по отношение на спорното помещение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката е посочила, че решението на въззивният съд противоречи на практиката на ВКС,позовавайки се на Р № 1* от 3.10.2006 год. по гр.д. № 1062/2005 год. на ВКС и е налице противоречива практика на съдилищата ,тъй като двете инстанции са разрешили противорчиво спора,тъй като е налице и отменителен диспозитив по отношение на останалата част от претенциите. Освен това спорният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което счита,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на въззивния съд потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК към нея следва да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касатора – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или че е решаван противоречиво от съдилищата и/или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 792 от 19.01.2009 г. по в. гр.д. Nо 734/08 г. по описа на Плевенски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: