О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№961
София, 12.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 499 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. И. П., чрез пълномощника й адвокат С. Т., против решение от 18.01.2010 г., постановено по гр.д. № 508 по описа за 2009 г. на С. градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е отменено решение от 8.10.2008 г. по гр.д. № 2271/2008 г. на С. районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Л. И. П. против И. И. Д. иск за делба на апартамент в[населено място].
Оветникът по касационната жалба И. И. Д. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че процесният апартамент е придобит по договор за покупко-продажба от 1966 г. от съпрузите И. П. и Г. П.. След смъртта на И. П. наследниците му са постигнали съдебна спогодба за делба, одобрена на 11.10.1993 г., по която ищцата Л. П. е получила изключителна собственост на друг недвижим имот, а процесният имот е поставен в общ дял и при равни права на Г. П. и дъщеря й Н. П.. Г. П. е продала своята ? ид.ч. на Н. П. с договор от 20.12.1993 г., която като изключителен собственик го е дарила на сина си И. Д. с договор от 20.08.2004 г. Г. П. е починала през 2008 г. и е оставила саморъчно завещание за спорния апартамент в полза на ищцата, но същото не е произвело действие, тъй като както към момента на съставянето му, така и към момента на смъртта, завещателката е изгубила титулярството на правото на собственост предвид покупко-продажбата от 1993 г. Така възприетата фактическа обстановка е обосновала извода, че ищцата не се легитимира като носител на каквито и дали права на собственост върху апартамента, а изключителен негов собственик е ответника по силата на извършеното в негова полза дарение. Допълнително са изложени съображения и по отношение на наведеното пред въззивния съд от ответника И. Д. възражение за придобивна давност, като същото е прието за допустимо, тъй като производството се разглежда по реда на ГПК /отм./, а също – и за основателно съобразно представените доказателства и доводи на страните.
Касаторът Л. П. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първото основание не е налице, доколкото липсват представени влезли в сила съдебни решения, удостоверяващи наличие на противоречива съдебна практика. Различните изводи, до които са достигнали първоинстанционният и въззивният съд по настоящото дело не съставлява противоречива съдебна практика по смисъла на закона, в който смисъл са и указанията в т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. Д№ 1/2009 г. ОСГКТК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с тезата на касатора, че следва да се отговори на следните въпроси: 1. възможно ли е да се направи възражение за давност едва във въззивното производство, въпреки забраната на чл.266 ГПК; 2. в какво се изразява упражняването на фактическа власт върху имот, при условие, че позоваващия се на придобивна давност не е живял в придобитото жилище, докато лицето срещу което е направено възражението постоянно е ползвало същото; 3. с какви действия се прекъсва или спира давността по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД и 4. плащането на консумативи по един недвижим имот достатъчно основание ли са за действия по придобиване на същия по давност. Всички поставени въпроси касаят само допълнителните съображения на съда по отношение на евентуално заявеното възражение на придобивна давност и са неотносими към решаващия извод, че ответникът се легитимира като собственик въз основа на правна сделка, а съответно тези въпроси не са от значение за изхода на спора.
В обобщене не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.01.2010 г., постановено по гр.д. № 508 по описа за 2009 г. на С. градски съд, ІV-А въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: