О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
София, 26.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3855/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу въззивно решение №52 от 14.04.2015г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№3/2015год., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №358 от 28.10.2014г., постановено по гр.д. № 85/2010г. по описа на Добрички окръжен съд в частта, с която е отхвърлено мотивираното искане на КОНПИ по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ : за отнемане в полза на държавата от А. М. А. и Т. В. А. подробно описани недвижими имоти, моторни превозни средства, дружествени дялове и акции, на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от А. М. А. на получени продажни цени от продажбата на подробно описани недвижими имоти, на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от А. М. А. и Т. В. А. на получени продажни цени от продажбата на подробно описан недвижим имот и МПС, на осн. чл. 4, ал. 2, вр. чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от [фирма], [населено място], от [фирма], от [фирма], [населено място] и от [фирма] на подробно описани недвижими имоти, на осн. чл. 6 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от [фирма], [населено място] на получени продажни цени от продажбата на подробно описани недвижими имоти, възлизащи на обща сума от 102 000лв., на осн. чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от [фирма] на получени продажни цени от продажбата на подробно описани недвижими имоти, възлизащи на обща сума от 2 276 161лв., на осн. чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от [фирма] на получени продажни цени от продажбата на подробно описани недвижими имоти, възлизащи на обща сума от 2 479.60лв., на осн. чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6 от ЗОПДИППД /отм./; за отнемане от А. М. А. на съдържанието на банкова касета, наета от този ответник в [фирма], след извършването на опис и оценка на касетата; за обявяване на недействителни по отношение на държавата на договор за продажба на дружествени дялове от 02.08.09г., сключен между А. М. А. и М. А. Г., както и на спогодба от 02.08.09г., сключена между А. М. А. и Т. В. А. от една страна и [фирма], [населено място], от друга страна, на осн. чл. 7, т. 2 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът посочва, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК във връзка с въпросите : 1/ „ Каква трябва да е причинната връзка между придобитото имущество и престъпната дейност”; 2/ „ Доходи ли е банковият кредит?” и 3/” Следва ли съдът да анализира действителния начин на живот и личния стандарт на ответниците по мотивираното искане или може направо да прилага средния разход по данни на НСИ?” Счита, че по първия въпрос съдът е дал правно разрешение, което е в противоречие с ТР№7/30.06.2014г. по т.д.№7/2013г. на ОСГК на ВКС и с решение №289 от 19.12.2014г. по гр.д.№612/2014г. на ВКС, ІІІ ГО. Обосновава наличието на противоречие като изразява несъгласието си с изводите на съда, че по делото не е установена пряка или косвена връзка между престъпното деяние и придобитото имущество, че не е установена пълна или частична трансформация на средствата, предмет на престъплението, за което е осъден ответникът А., че не е установена и времева връзка между престъплението и придобитото имущество, тъй като деянието е извършено през 1997г., а значителната част от имуществото е придобито след 2004г. Поддържа и оплакване, че неправилните изводи са следствие от непълен и незадълбочен анализ на събраните доказателства. По отношение на втория въпрос според касатора поддържаното основание е налице, тъй като правното разрешение на въззивния съд противоречи на разрешението, дадено с решение №365 от 30.03.2015г. по гр.д.№983/2012г. на ВКС, ІV ГО. За да обоснове наличието на поддържаното основание посочва, че въззивният съд не е извършил анализ на това дали дружествата погасяват взетите кредите и ако ги погасяват, с какви средства става това погасяване. Счита, че този пропуск на съда е в противоречие със задължителната практика, обективирана в посоченото решение на ВКС. Според касатора във връзка с третия въпрос въззивният съд е действал в противоречие с разрешението, дадено с решение №20 от 10.03.2015г. по гр.д.№2020/2014г. на ВКС, ІІІ ГО. За да обоснове наличието на поддържаното основание посочва, че въззивният съд е приел, че доказателствената тежест е на Комисията и същата не е проявила нужната активност да установи правнорелевантните факти, но „самият той не е извършил анализ на установените по делото доказателства и не се възползвал от възможността на чл.195 ГПК да назначи служебно вещо лице, което установи действителните разходи на ответниците, след като приема, че същите са по-високи от статистическите”.
В изложението си касаторът счита също, че е налице и основанието по чл.280 т.2 ГПК във връзка с въпрос 4/” Следва ли да се приемат като законен източник на доходи установените с данъчноревизионни актове доходи на ответника в качеството му на физическо лице или едноличен търговец?” Позовава се на решение №208 от 29.12.2009г. по в.гр.д.№580/2009г. на ВТАС, за което няма данни дали е влязло в сила.
Ответниците А. М. А., Т. В. А., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] в представен писмен отговор чрез адв.Ж. вземат становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Ответниците [фирма], М. А. Г. и [фирма] и контролиращата страна не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да обоснове извод за неоснователност на мотивираното искане на Комисията, въззивният съд, е приел, че производството е по реда на ЗОПДИППД /отм./ по арг. от § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, в сила от 19.11.2012г., тъй като е започнало преди влизането в сила на последния закон;че с влязла в сила на 22.12.06г. присъда /датата на решението на ВКС по наказателно дело № 109/06г., І н.о./ ответникът А. е признат за виновен и осъден с наказание „Лишаване от свобода” за това,че в периода м.август-септември 1997г. е извършил престъпление по чл.212, ал.3, пр. 1 от НК /ал.4, пр.1 на същия член към датата на постановяване на присъдата/, като е използвал документ с невярно съдържание /две фактури/ и е получил без правно основание чуждо движимо имущество – 10 004 000 /неденоминирани/лв., и отделно през втората половина на м. септември 1997г., отново чрез използване на документ с невярно съдържание /фактура/ е получил без правно основание сумата от 3 656 950 /неденоминирани/лв. Съдебната фаза по това наказателно дело е започнала с НОХД № 1612/03г. на РС-Добрич, чиято осъдителна присъда по отношение на ответника е била само изменена чрез намаляване размера на наказанието от ОС-Добрич с решение по ВНОХД № 201/05г. /приложенията към т. І – черен класьор/. Престъплението попада в обхвата на чл.3, ал.1, т.8 от ЗОПДОППД/отм./ Приел е също, че предпоставките на приложимия нормативен акт, за да се уважи искането на Комисията са: за проверявания период /който може да е 25 години от датата на придобиване на имуществото – чл. 11/ проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност /съгласно § 1, т. 2 от ДР на закона „значителна стойност“ е стойност над 60 000 лв., определена към датата на придобиване на имуществото като съвкупност от всички имуществени активи/; да е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление от изчерпателно изброените в чл.3, ал. 1 от Закона по отношение на проверяваното лице; имуществото на значителна стойност да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, в която насока е въведена оборимата презумпция, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на доходи /чл. 4, ал. 1/; че в настоящия случай ответникът А. е осъден с влязла в сила присъда, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за гражданските последици от деянието, в частта й относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и тъй като размерът на присвоеното чуждо движимо имущество е част от престъпния състав /като квалифициран състав на основния престъпен състав по чл. 212, ал. 1 от НК/, то следва да се приеме, че гражданския съд е обвързан и от установения от наказателния съд размер на присвоеното имущество, който в настоящия случай възлиза на общо 13 660 950 /неденоминирани/лв., равняващи се на 330.84 минимални работни заплати за страната към посочения момент;че проверяваният период е 18.07.1986г. – 31.12.2009г.; че както факта на придобиване на описаното в искането на Комисията имущество, така и че същото е на значителна стойност по смисъла на закона, не се оспорват от ответниците, поради което и първоинстанционният съд с протоколно определение от 11.05.2011г. /том ІІІ, л. 182/ е приел за безспорно установено, че ответниците са придобили в периода от 1997г. до 31.12.2009г. всички описани в искането имущества, както и това, че придобитото е на значителна стойност по смисъла на §.1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./. Посочил е също, че обстоятелството, че имуществото е на „значителна стойност” се установява и от съдържанието на приетите като доказателства по делото документи, които удостоверяват, че дори по посочени в сделките цени имуществото многократно надхвърля определената от закона сума от 60 000 лв.
Въззивният съд е приел също, че на 16.12.1989г. ответникът А. е встъпил в граждански брак с В. М., прекратен с влязло в сила решение от 06.01.2004г.; че от брака е родено детето М. /на 09.11.1994г./; че на 12.12.03г. е родено детето Н. с баща ответника А. и майка ответницата Т. В. А., като последните двама са сключили граждански брак на 26.05.2006г.; че това има значение при определяне на необходимите разходи за издръжка според броя на членовете на семейството за различните периоди; че тъй като доказателствената тежест за установяването на по-високи от определените средни разходи за едно лице и за домакинството по данните на НСИ, е върху Комисията, а тя не го е сторила – ще бъдат приети именно данните по НСИ; че за периода от м. 12.2002г. до прекратяване на брачната връзка на 06.01.04г., ответникът А. и първата му съпруга са били във фактическа раздяла поради което и разходите, извършени от бившата съпруга за периода на фактическата раздяла с ответника А., не следва да се отчитат като разходи на ответника; че ответниците А. не са въвели възражения, че придобитото от тях в условията на СИО имущество за проверявания период е при наличието на изключителен принос на съпругата /а и няма събрани в тази насока доказателства/, поради което приема, че всички имущества в СИО следва да бъдат включени при обсъждане наличието или липсата на законен източник на средства /по арг. от чл. 10 от закона/; че от констатациите на данъчния орган, изложени в Ревизионен акт № 1001395/28.06.2010г. /т. ІV, л. 269-296/, е обвързан ответникът А., тъй като е участвал в това административно производство, приключило с влязло в сила на 27.11.2012г. решение на ВАС по адм.д. № 15656/11г. на ВАС, 8 отд. /т. V, л. 882-887/; че по повод на горния ревизионен акт е била образувана преписка № 1919/10г. на ОП-Д. за евентуално извършено данъчно престъпление от ответника А. по чл. 255 и сл. от НК, която е била прекратена, като е налице прекратяване поради липсата на данни за извършени престъпления от ответника А. и на прокурорски преписки № 1136/10г. на ОП-Д. /за евентуално извършено данъчно престъпление по чл. 255 и сл. от НК в качеството му на управител на [фирма] по повод РА № 900674/09.02.10г. на ТД на НАП-Д./ и № 419/12г. на ОП-Д., образувана по уведомление на КОНПИ – ТД-В. Т. /за евентуално извършено от А. данъчно престъпление по чл. 255 и сл. от НК и пране на пари – чл. 253 от НК/ ; че е налице влязъл в сила отказ на прокуратурата да се образува наказателно производство против ответника А. за извършено престъпление във връзка със сключената на 09.06.05г. сделка, оформена с НА № 66, т. VІІ, рег. № 11468, дело № 1162 на нотариус Юл. Д.- Д., по която [фирма], представлявано от ответника е закупило от [фирма] масивни сгради в [населено място] – общежития № 1 и № 2, свързано с произхода на средствата и дължим ДДС /т. ІV, л. 337-361/. Отчитайки като безспорно установено, че за периода от 18.07.1986г. до 31.12.1996г. ответникът А. и първата му съпруга нямат никакви придобити имущества (с изключение на едно МПС, закупено на 13.04.1995г. и продадено същата година), нямат поети задължения към трети лица /било то банкови или небанкови институции или ФЛ/, както и изхождайки от конкретната престъпна дейност на А., съдът е обосновал извод, че този период е неотносим към предмета на изследването и не следва да се натрупват отрицателни разлики, калкулирани за този период при липсата на установени източници на приходи от ответника и неговата съпруга. В тази насока съдът е посочил, че именно конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период за всеки конкретен слручай, който трябва да е в рамките на чл. 11 от ЗОПДИППД /отм./. Приел е също, че като източник на доходи следва да се посочат и установените с Ревизионните актове /РА/, съответно Данъчно-ревизионни актове /ДРА/ доходи от дейността на ответника А. и на съпругата му в качеството им на ЕТ, тъй като за същите не са налице данни при недекларирането на доходи да е налице извършването на престъпление. След подробен анализ на последните е обосновал извод за липсата на пряка или косвена връзка между тези доходи и придобитите от ответника А. чрез процесното престъпление парични средства, поради което и следва същите да се съобразяват като законен източник на средства. Посочил е също, че наличието на данъчни задължения следва да се прецени като извършен разход само ако са налице данни за реалното им плащане, каквито по делото обаче не са представени от Комисията; че приема за стойности на придобитите от ответниците движими и недвижими вещи в размер на определените от съдебно-оценителните експертизи пазарни стойности към момента на придобиването /тъй като Държавата в лицето на Комисията е трето за тези сделки лице и предвид изричното оспорване от представителя на последната на всички цени по договорите – доказването, че това са действителните стойности на вещите, е в тежест на ответника/; че изключение от горното е налице, когато вещта е придобита от Държавата, община или съдебен/публичен изпълнител , тъй като в част от тези случаи Държавата е страна по сделките, а в другите случаи предвидените публични процедури за договаряне и продажба на такива вещи са гаранция за определяне на реалната стойност на вещта; че изключение ще е налице и когато записаната в частния документ придобивна стойност е над пазарната стойност, определена чрез експертните знания и в този случай следва да се вземе предвид стойността по договора. Продажната цена /когато ответниците продават/ пък е тази, която следва да се посочи като източник на средства, освен ако самите те не докажат, че цената е била симулативна /тъй като те са участвали в тези сделки/. Приел е и това, че всички договори за заем, обосноваващи доходи за 2005г., които по същността си са частни диспозитивни документи, предвид оспорването на датата им от Комисията, следва да се приемат че имат достоверна дата най-късно от 18.12.2006г. – когато са били представени на данъчния орган /л. 169-172, т. ІV/ – по арг. от чл. 181 от ГПК, освен ако няма доказателства за извършени фактически действия по тяхното изпълнение от по-ранна дата. По така изложените съображения и след подробен анализ на събраните в процеса писмени и гласни доказателства и приетите заключения на вещи лица по извършените експертизи, съдът е обосновал извод, че крайния резултат от съпоставката на законни източници и извършени разходи за относимия към предмета на делото период е положителен за ответника А. и то в един значително надвишаващ разходите размер; че от целия доказателствен материал по делото не се установява наличието на пряка връзка между придобитите чрез престъплението парични средства и придобитите след м. 09.1997г. имущества от ответника; че не е установено в процеса твърдението на Комисията, че имуществото на ответника А. е придобито чрез многократна трансформация на придобитата с престъплението през м. 09.97г. парична сума, имайки предвид времевата последователност, значителния размер на средствата, данните от ревизионните актове и всички други обстоятелства, изложени в делото. В тази връзка съдът е посочил, че наличието на евентуална друга престъпна дейност, извършена от ответника А. е неотносима към предмета на настоящото дело, тъй като придобиването на имуществото следва да е от установената и конкретна престъпна дейност и съдът в производството по чл. 28 от Закона не може да отнема имущество, което е придобито от друга престъпна дейност, извън съставите по чл. 3, ал. 1 от Закона, нито придобито от друга незаконна дейност, включително и такова с неустановен произход.
Съдът е посочил в решението си, че косвена е връзката между престъпно деяние и конкретно имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки; че дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона; че предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че в процеса не е установено наличието и на косвена връзка между престъплението и придобитото имущество. По така изложените съображения е обосновал извод, че мотивираното искане се явява неоснователно и недоказано, и следва да бъде отхвърлено.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав на ВКС намира следното :
Не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Първият поставен въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда, но не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика – ТР№7/30.06.2014г. по т.д.№7/2013г. на ОСГК на ВКС и съобразеното с него решение №289 от 19.12.2014г. по гр.д.№612/2014г. на ВКС, ІІІ ГО. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) отнема само имущество, което е придобито от престъпна дейност от вида на изрично изброените в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, и когато престъпната дейност е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Не се отнема имущество, придобито от друга престъпна дейност, дори да е установена по надлежен ред, както и от престъпна дейностa, макар и от вида на изброената в чл. 3, ал. 1, щом не е установена по надлежен ред; нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. В случаите, когато връзката между придобиването на имуществото и установената престъпна дейност не може да бъде безспорно установена, следва поне основателно да може да се предположи. Предположението, е основателно, когато от осъществяването на твърдените релевантни по спора факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзка между причината (престъпното деяние) и следствието (придобиването на имущество). При преценката дали може да се предположи връзка между установеното престъпление и имуществото, както и до колко основателно е това предположение, от значение са вида и характера на престъплението, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации, както и всички други твърдени факти и логически взаимовръзки. Съгласно законовата презумпция по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.), основателното предположение става обосновано, когато не се установи придобиване чрез законен източник. Моментът, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр.). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето – преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.), щом може да се направи предположение за връзка между престъпното деяние и придобитото имущество по логичен път и не е установен законен източник, вложен в придобиването (напр. закупено по-рано имущество е заплатено със средства, генерирани от престъпната дейност). Срокът по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период, през който придобитото имущество подлежи на отнемане по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОППДИППД (отм.).
Разрешението на въззивния съд по поставения правен въпрос е съобразено с разясненията, дадени в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, а въпросът дали изводите на съда са правилни и обосновани и дали са допуснати процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата, е ирелевантен за тази фаза на производството. Релевираните в тази насока оплаквания, чрез които касаторът обосновава твърдението си за наличие на противоречие, са касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК, които подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.
Обуславящ решаващите изводи на съда е и вторият въпрос в изложението, но и във връзка с него не се установява твърдяното от касатора противоречие със задължителната за съдилищата практика и по-конкретно с решение №365 от 30.03.2015г. по гр.д.№983/2012г. на ВКС, ІV ГО. По поставения въпрос в цитираното решение е прието, че по отношение на имуществото на правните субекти банковият кредит е задължение, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежи на връщане, поради което пълният размер на получения банков кредит не следва да се третира като законен източник на доход по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, а като такъв следва да се третира само тази част от кредита, която проверяваното лице е върнало на банката до края на проверявания период. Видно от мотивите на въззивното решение съдът при анализа на приетите заключения на вещите лица по извършените експертизи е отчел обстоятелството кои заеми, респективно банкови кредити са върнати, съответно кои изцяло и кои частично и кредитирайки заключенията е приел за законен източник на доходи върнатите заемни средства, като по отношение на произхода на средствата за връщане – за погасяване на задълженията по договорите за заем и за банков кредит, е обосновал извод, че няма доказателства същите да са в пряка или косвена връзка с престъпното деяние, за което ответникът А. е осъден. В този смисъл не се установява твърдяното от касатора противоречие по смисъла на чл.280 т.1 ГПК. Следва да се посочи и това, че сам касаторът обосновава наличието на противоречие с оплакването за неправилност и необоснованост на решението, като твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено доказателствата и не е изследвал прецизно въпроса дали ответните дружества са погасявали кредитите и с какви средства е ставало погасяването, считайки, че противоречието е именно в този пропуск на съда. По същество тези доводи са касационни основания по чл.281 ГПК и са ирелевантни за производството по чл.288 ГПК, поради което и не могат да обосноват извод за наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл.
Не се установява наличието на основание по чл.280 т.1 ГПК и във връзка с поставения трети въпрос. В цитираното от касатора решение №20 от 10.03.2015г. по гр.д.№2020/2014г. на ВКС, ІІІ ГО, по въпроса е прието, че при оценката на обичайните за домакинството на проверявания разходи, трябва да се анализира действителния начин на живот и личния стандарт на проверявания, а не направо да се прилага средния разход по данни на Националния статистически институт. В случая правното разрешение на съда не се отклонява от тази задължителна практика, но с оглед конкретиката на казуса, при направена констатация, че Комисията не се е справила с доказателствената си задача да установи поддържаните в мотивираното искане доводи в тази насока, и при липсата на събрани доказателства за действителния стандарт на живот на проверявания е приел, че следва да използва за база данните на НСИ.
Общо основание по смисъла на закона е и последният, поставен от касатора, въпрос. Не е установено обаче поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая касаторът се е позовал на противоречие на въззивното решение с решение №208 от 29.12.2009г. по в.гр.д.№580/2009г. на ВТАС. По делото обаче няма данни дали това решение е влязло в сила и е станало част от казуалната практика. Изложеното е достатъчно за да се обоснове извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и във връзка с този въпрос.
В обобщение не са налице основанията, поддържани от касатора, за допускане касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответниците не са претендирали присъждането на разноски и не са установили реално сторени такива в касационното производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №52 от 14.04.2015г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№3/2015год., в обжалваната част, с която е потвърдено решение №358 от 28.10.2014г., постановено по гр.д.№85/2010г. по описа на Добрички окръжен съд в частта, с която е отхвърлено мотивираното искане на КОНПИ по чл.28 ЗОПДИППД/отм./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: