О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
София 01.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 628 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Н. М. от гр.Етрополе,чрез процесуалния си представител адвокат С. против въззивно решение от 4.12.2009г. по в.гр.д.№ 8794 по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 28.05.2009г. по гр.д. № 31992/2008г.на Софийски районен съд,60 състав,в частта,в която „Геострой”ЕАД е осъден да заплати на Р. Н. М.,на основание чл.200 ал.3,във вр.с ал. 1 от КТ обезщетение за пропуснати ползи,изразяващи в невъзможност да получава издръжка,поради настъпила смърт,вследствие на трудова злополука на наследодателя й –Н.И. М. за сумата над 734.75лв,ведно със законната лихва върху нея,считано от 20.10.2008г. до окончателното й изплащане-обезщетение за периода- 5.12.2007г.-29.04.2008г.,както и да й заплаща ежемесечно за периода от 29.04.2008г., до навършване на пълнолетие или настъпване на законно основание за прекратяване на плащането сума в размер над 43.73лв.,платима в срок до 10-то число на текущия месец,ведно със законната лихва върху тази сума от падежа на всяко плащане до окончателното му изплащане,както и в частта,в която „Геострой”ЕАД е осъдено за плати по сметка на СРС сума над 62.97лв. е вместо това е постановил друго,с което е отхвърлил така предявения от Р. Н. М. иск, потвърдил е решението от 28.05.2009г. по гр.д. № 31992/2008г.на СРС в останалата му част и е присъдил следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба срещу горепосоченото решение -се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по следните поставени два въпроса : 1.дали силата на присъдено нещо по постигната съдебна спогодба по гр.д.№ 572/08г.на СРС се разпростира и относно формата на виновно допринасяне на пострадалия за настъпване на увреждането и 2.за начина,по който следва да се определи процента на съпричиняване.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че силата на присъдено нещо между страните,в резултат на постигната между тях съдебна спогодба се разпростира по отношение на следните обстоятелства –наличието на трудово правоотношение между пострадалия и ответника, факта на настъпилата на 5.12.2007г.трудова злополука и размера на дължимите от ответника неимуществени вреди.Въззивният съд частично е уважил настоящата претенция за присъждане на обезщетение на имуществени вреди, пропуснати ползи в размер на ежемесечна сума от 43.73лв./при претендирани 187.15лв./,представляваща разликата между издръжката,която е получавала ищцата от наследодателя и отпуснатата й наследствена пенсия /154.34лв./ – за период от 192 месеца,до навършването й на пълнолетие.За да определи размера съдът е съобразил,че 208.32лв.е средномесечната издръжка на едно лице към месец декември 2007г.,когато са настъпили вредите според данните на Н. статистически период.Като е преценил,че към този период получавания от майката доход от 210лв.-е покривал само личните й нужди,е направил извод, че издръжката на ищцата-е била покривана изцяло от пострадалия,чийто средномесечен доход е бил 925.92лв.Така съдът е определил пропуснатите ползи в тежест на работодателя на 131.21лв.Намалил е определената обективна отговорност на работодателя на основание чл.201 ал.2 от КТ с 66.67%, като е преценил,че пострадалия е действал при груба небрежност.
Тезата на касатора е,че по силата на постигната съдебна спогодба по гр.д.№ 572/08г.на СРС-със сила на присъдено нещо страните са се споразумели,че не е налице съпричиняване и че в случая поведението на пострадалия не може да се квалифицира като действие,осъществено при груба небрежност, тъй като той е изпълнявал разпореждане и въз основа не него е настъпила трудовата злополука.В тази връзка са и поставените от него въпроси.
С оглед съдържанието на постановения въззивен акт, следва да се направи извод,че така формулираните в изложението въпроси са от значение за изхода на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда.Наличието на посоченото общо основание обаче –не е достатъчно за допускане до касационно обжалване на постановения акт, тъй като не е налице- визираното в случая специално основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съгласно т.3 от ТР №1/2009г.на Общото събрание на ГК и ТК на ВКС-за да е налице хипотезата на която се позова касатора по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК-трябва поставеният правен въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.В конкретния случай такива решения не се сочат.
Не е налице противоречиво произнасяне на съдилищата относно силата на присъдено нещо на постигната съдебна спогодба.Единно и непротиворечиво съдилищата приемат,че обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо,породена от съдебната спогодба съвпадат с предмета и страните по съдебната спогодба.Вярно е,че със съдебна спогодба страните прекратяват един спор,като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата,но не бива да се забравя,че спогодбата е подчинена на режима на договорите.Тя цели правен мир с цената на взаимните отстъпки,дори и понякога с цената на промененото чрез взаимните отстъпки правно положение между спорещите.Именно защото се търси компромис между страните по главните въпроси-предмет на спогодбата – не може да се приеме,че с нея са уредени въпроси,които са извън предмета на конкретното дело,по което тя е постигната.Предметът на делото е спорното гражданско право.В случая – със съдебна спогодба по гр.д.№ 572/08г.на СРС е уреден въпроса за дължимия от ответника размер на неимуществени вреди,причинени в резултат на настъпилата на 5.12.2007г. трудова злополука.Това е предмета на делото и до него се разпростира силата на присъдено нещо.Сам по себе си- определеният размер не дава основание да се прави извод дали страните са приели наличие на груба небрежност у пострадалия или не.Тази преценка е част от водените помежду им преговори и не може да бъде установена. Силата на присъдено нещо по постигната съдебна спогодба по гр.д.№ 572/08г.на СРС не се разпростира относно вида на вината на пострадалия,тъй като този въпрос е извън предмета на делото.
Не е налице противоречиво произнасяне на съдилищата и по втория поставен въпрос относно основанието за намаляване на отговорността на работодателя,което съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ може да е само грубата небрежност-като форма на виновно допринасяне на пострадалия за настъпване на увреждането.Грубата небрежност е предпоставка за компенсацията на вините,но не критерий за размерите на тази компенсация.Такъв критерий е обективното съотношение в приносите.В случая-направеното възражение във връзка с определения от съда размер на съпричиняване –не може да бъде разгледано,защото е въпрос,свързан с правилността на постановения съдебен акт,който може да бъде обсъждан сами при допускане на касационно обжалване,за каквото в случая предпоставките не са налице.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 4.12.2009г. по в.гр.д.№ 8794 по описа за 2009г.на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.