О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 961
София, 29. 10. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 881/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Община “Д.” е подала касационна жалба срещу решение № 151 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 874 от 2008 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 40 от 21.11.2008 г. по гр.д. № 2196 от 2006 г. на Добричкия районен съд и е признато за установено по отношение на община “Д.”, че Б. С. Ж. е собственик на къща от две стаи, салон, ниша и изба с площ от 35, 96 кв.м. , обект с идентификатор № 7624. 608.1661.1 по одобрената карта на[населено място] и 49 кв.м. дворно място с идентификатор 7624. 608.1661 . Общината в касационната жалба навежда доводи за неправилност поради съществено нарушение на процесуалния и материален закон и необоснованост на решението.
Касатора е представил изложение в което подържа, че съдът се е произнесъл по релевантен за спорното право материално правен въпрос касаещ възможността да се извърши косвен съдебен контрол за законност върху индивидуален административен акт, с който се реституира имот по реда на ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони , като се позовава на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че следва да се даде отговор към кой момент следва да се преценява законосъобразността на индивидуалния административен акт. Претендира допускане на касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпреки, че сочи фактически обстоятелства, които са в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответника Б. С. Ж. е депозирала отговор , в който посочва ,че касационното обжалване на решенето е недопустимо , тъй като не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, ГПК . Освен това подържа и че жалбата е неоснователна.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на община “Д.” тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Б. С. Ж. е предявила срещу община “Д.” установителен иск за собственост върху къща от две стаи, салон, ниша и изба с площ от 35, 96 кв.м. , обект с идентификатор № 7624. 608.1661.1 по одобрената карта на[населено място] и 49 кв.м. дворно място с идентификатор 7624. 608.1661, който е бил уважен. Добричкия окръжен съд е съобразил, че ищцата е станала собственик на деривативно основание с н.а. № 25. т.12, н.д. № 4190 от 1975 г. и н.о. № 134, т.12, н.д. № 4462 от 1975 г. Този имот е бил отчужден по З. със заповед № 271 от 10.05.1977 г. за мероприятието “Д. на строителя” и ищцата е била обезщетена парично. С решение от 8.04.1992 г. на Кмета на община “Д.” е било отменено отчуждаването и собствеността върху имота е възстановена в полза на Ж. и тя е привела в полза на общината полученото парично обезщетение. При наличието на тези факти и обсъждайки направените правопогасителни възражения за нищожност на решението, издадено от кмета на Общината за отмяна на отчуждаването е постановен позитивния съдебен акт , който се атакува. При постановяването му съдът се е съобразил с трайната съдебна практика по ЗВСВОНИ по З. , ЗПИНМ и др. бл. закони, с възможността да се атакува незаконосъобразността на индивидуалния административен акт по реда на З. , която възможност не е реализирана, поради което и действието на цитираното решение е стабилизирано. Подробно въззивният съд е отговорил на поставените в изложението въпроси в съответствие с формираната практика на ВКС по реституцията, осъществяваната представителна власт от страна на кмета , действието на административният акт по време и място . Представеното Тълкувателно решение е неотносимо към конкретния случай поради което не следва да бъде съобразено.
Решението се придържа към постоянната практика на ВКС по приложението на реституционните закони – ЗОВСНИ и ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони и не се налага нейната промяна.
Тези съображения обуславят извода за липса на основания за допустимост на касационното обжалване, чиято цел е уеднаквяването на съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 874 от 2008 г. на Добричкия окръжен съд по касационната жалба на община “Д.”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: