5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
София,28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 359/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. М. от [населено място] срещу решение № ІІІ-5 от 27.01.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1940/2011 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 129 от 29.08.2011 г. по гр. д. № 753/2010 г. на Айтоски районен съд, са отхвърлени предявените от Л. А. М. против Т. Й. М. искове за разваляне на договор за аренда от 21.08.2003 г., вписан в Служба по вписванията към Айтоски районен съд с акт № 140, том ІV, вх. р. № 2347/27.08.2003 г., и за връщане на предоставения под аренда недвижим имот – нива, съставляваща имот № 493008 с площ 34,844 дка, трета категория, в землището на [населено място], м.”Х. Б.”.
В жалбата се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а исковете – уважени със законните последици.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е формулиран въпросът : “Подлежи ли на разваляне договор за отдадена под аренда за срок от 20 години 34,844 дка земеделска земя при пълно виновно неизпълнение на договорни задължения”. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени решения на ВКС, постановено по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, и решение № 100/02.04.2009 г. по гр. д. № 765/2008 г. на Шуменски окръжен съд.
Ответникът по касация Т. Й. М. от [населено място] оспорва касационната жалба и искането за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Бургаски окръжен съд е приел, че не е налице твърдяното в исковата молба виновно неизпълнение на задълженията на ответника – арендатор по сключения на 21.08.2003 г. договор за аренда, въведено от ищеца – арендодател като основание на исковете по чл.28, ал.2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ във вр. с чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора и по чл.30, ал.1 ЗАЗ за връщане на предоставената под аренда за срок от 20 години земеделска земя. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че не е налице поддържаното в исковата молба пълно неизпълнение на договора, тъй като ответникът е изпълнил договорните си задължения по чл.5, чл.6 и чл.7 като е заплащал данъци и такси за арендувания обект, изградил е заграждения за осигуряване неприкосновеността на обекта, засадил е трайни насаждения /праскови/ и не е предприемал разпоредителни действия и действия на преотдаване на обекта под аренда без съгласие на арендодателя. Като недоказано е преценено и поддържаното частично неизпълнение по отношение на поетото с чл.9 основно задължение на арендатора за предоставяне на половината от получените след 2006 г. добиви от трайните насаждения в отдадената под аренда земя на ищеца – арендодател. Тълкувайки клаузата на чл.9 във връзка с останалите договорни клаузи и с целите на арендния договор, въззивният съд е приел, че със същата страните са постигнали съгласие добивите да се разпределят поравно между арендатора и арендодателя от момента, в който стойността им превиши стойността на извършените от арендатора разходи и арендодателят поеме половината от текущите разходи след годината на плододаване. С оглед на така възприетото тълкуване и като е съобразил констатациите в заключението на назначената агрономическа експертиза, според които за периода от встъпване в плододаване през 2007 г. до 2010 г. ответникът е извършил текущи разходи за създаване и отглеждане на насажденията на приблизителна стойност 99 171.40 лв. и разходи за материали и труд по поддръжка на овощната градина на стойност 204 627.64 лв. при получени добиви от насажденията на стойност приблизително 46 621.26 лв., съдът е обосновал решаващия извод, че неизпълнението на задължението за разпределяне на добивите вместо арендно плащане по смисъла на чл.2 ЗАЗ не може да се квалифицира като виновно поведение на арендатора, пораждащо право за арендодателя да развали едностранно договора по реда на чл.28, ал.2 ЗАЗ с последиците по чл.30, ал.1 ЗАЗ, тъй като не са настъпили предпоставките на чл.9 от договора, с които страните са обвързали възникването и изискуемостта на задължението, а именно – превишение на стойността на добивите над текущите разходи и поемане на половината от разходите от арендодателя.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос – подлежи ли на разваляне договор за отдадена под аренда за срок от 20 години 34,844 дка земеделска земя при пълно виновно неизпълнение на договорни задължения, е свързан с предмета на делото, но не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Отговорът на въпроса, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е обусловен изцяло от преценката на доказателствата и от тълкуването на клаузата на чл.9 от сключения между страните договор за аренда. Въззивният съд не е отрекъл признатата от закона – чл.28, ал.2 ЗАЗ, възможност договорът за аренда да бъде развален преди изтичане на срока, за който е сключен, в случай на виновното му неизпълнение. Отхвърлянето на иска с правно основание чл.28, ал.2 ЗАЗ и на съединения с него иск по чл.30, ал.1 ЗАЗ е последица от извода, че договорът за аренда не подлежи на разваляне при предпоставките на чл.28, ал.2 ЗЗД, тъй като не е налице виновно неизпълнение на задълженията, поети от ответника – арендатор. Изводът за отсъствие на виновно договорно неизпълнение като основание за разваляне на арендния договор произтича от анализа на доказателствата и на релевантните за спора факти, които съдът е приел за установени чрез преценката на доказателствата. Поставеният от касатора въпрос е относим към правилното формиране на така приетия извод, поради което е извън приложното поле на касационното обжалване. В съответствие с указанията в цитираното тълкувателно решение въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол по съображения, че е неправилно, тъй като в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не извършва проверка на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а селектира касационните жалби единствено с оглед на специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Освен общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не са осъществени и допълнителните предпоставки по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с които е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване. К. се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, без да посочи относима към предмета на конкретното дело задължителна практика на ВС и ВКС. Недоказано е и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените с изложението решения № 1025/20.01.2009 г. по гр. д. № 475/2007 г. на ВКС, І г. о., и № 386/13.05.2003 г. по гр. д. № 947/2002 г. на ВКС, ІІ г. о., са абсолютно неотносими към разрешения с обжалваното решение правен спор. С първото решение са разгледани въпросите за вещно – транслативния ефект на съдебното решение за обявяване на предварителен договор за окончателен и за легитимационния ефект на разрешението за строеж, респ. на акта за узаконяване на незаконен строеж, които нямат връзка с предпоставките за разваляне на договор за аренда на земеделска земя по реда на чл.28, ал.2 ЗАЗ. Второто решение третира въпросът за частичното неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и също няма отношение към решаващите изводи на съда, обусловили отхвърлянето на предявените по настоящото дело искове по чл.28, ал.2 ЗАЗ и чл.30, ал.1 ЗАЗ. Подчертаването и зачертаването на отделни фрази в мотивите към решенията, ползващи защитната теза на касатора, не подкрепя основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като извадени от контекста на съответния съдебен акт, тези фрази не насочват към противоречива съдебна практика по значимите за конкретното дело правни въпроси, които изобщо не са били предмет на обсъждане в посочените решения. С решение № 100/02.04.2009 г. по гр. д. № 765/2008 г. Шуменски окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.27, ал.1, т.2 във вр. с чл.9, ал.5 и ал.1 ЗАЗ за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя, след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 1076/21.11.2008 г. по гр. д. № 4728/2007 г. на ВКС, ІІ г. о. Решенията са постановени в зависимост от специфичните за конкретното дело факти и доказателства, а освен това поради липсата на тъждество между предпоставките на чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ за прекратяване на договора за аренда и тези по чл.28, ал.2 ЗАЗ за разваляне на договора, те не биха могли да формират противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е изключено от фактологичната обусловеност на поставения от касатора въпрос и не се налага да бъде обсъждано.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1940/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените за производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.04.2012 г., уговорено и платено за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-5 от 27.01.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1940/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. А. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Б., [улица], да заплати на Т. Й. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Б., [улица], сумата 500 лв. /петстотин лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :