О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№962
София, 13.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 446 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез пълномощника му юрисконсулт Р. Б., против решение № 112 от 13.07.2009 г., постановено по гр.д. № 561 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Видин, с което е отменено решение № 75 от 17.09.2008 г. по гр.д. № 28/2008 г. на Районен съд-Белоградчик и е постановено друго за обявяване за нищожна сделката, материализирана в нотариален акт № 39, том ХІ, рег. № 2668, дело № 2076/2007 г. на Нотариуса при БРС и осъждане на [фирма], София да предаде на К. В. В. владението на описаните два земеделски имота.
Ответникът по касационната жалба К. В. В. не е изразил становище по наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Въз основа на изслушано във въззивното производство експертно заключение, съдът е установил неавтентичност на пълномощното, чрез което е легитимирана представителна власт за ищеца К. В. при изповядване на договора, чрез който ответното дружество е закупило процесните имоти, поради което е направен извод, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, от което следва и основателност на ревандикационния иск.
Касаторът само формално се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че решението по делото е от значение за точното прилагане на закона. Липсва обаче формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а такъв не може да бъде уточнен и от твърденията в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Последните са, че в нарушение на чл.266, ал.1 ГПК въззивният съд е назначил графологична експертиза. Доводът е неотносим към делото, доколкото исковата молба е постъпила в съда на 4.08.2008 г. и съгласно § 2, ал.1 ПЗР ГПК първоинстанционното и въззвното производство са се движили по правилата на ГПК от 1952 г. /отм./. Същото се отнася и до евентуалното твърдение, че съдът е следвало да наложи санкцията по чл.65 ГПК, доколкото тази последица е неотносима към крайните изводи за основателност на исковете.
Доводът за прекомерност на присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение и искането да се присъди по-нисък размер на разноските по същество съставлява искане за изменение на решението в частта на разноските, което следва да бъде разгледано от въззивния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 13.07.2009 г., постановено по гр.д. № 561 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Видин.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: