3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
С., 27.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г.
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 2523/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Х. от [населено място], приподписана от пълномощниците му адв. Л. Г. и адв. Р. Б., против въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 20.12.2012г. по в.гр.д. № 326/2012г., с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд, ІХ с-в, № 158/12.03.2012г. по гр.д. № 1647/2009г., с което е отхвърлен предявеният от И. Б. Х. иск за прогласяване за нищожно на пълномощно с рег. № 2101/03.05.2001г.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от И. Б. Х. иск за прогласяване за нищожно на процесното пълномощно въззивният съд е приел, че упълномощителката /покойната майка на ищеца – К. В./ е била формално дееспособна, тъй като не е била поставена под запрещение. Действително същото е страдала от генерализирана атеросклероза с органна увреда на сърцето и мозъка, психични нарушения и др., които не са й позволявали да ръководи постъпките си и да разбира действията си, но този порок, при който е сключена сделката /упълномощаването/, дава право на заинтересованата страна в давностния срок по чл. 32 ЗЗД да иска нейното унищожаване по реда на чл. 31 ЗЗД, а не на нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът И. Б. Х. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по материалноправния въпрос за разграничението между основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД, както и по процесуалноправния въпрос „когато въззивният съд, действащ като втора инстанция с доклада си дава нова правна квалификация на иска, различна от дадената от първоинстанционния съд, следва ли да се приеме, че се явява първа инстанция по спора когато потвърждава първоинстанционното решение, но на друго правно основание”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос, тъй като същият е разрешен от съда в съответствие със съдебната практика, част от която е представена и от касатора. В исковата молба са изложени обстоятелства, че упълномощителката е страдала от старческа деменция и генерализирана атеросклероза, поради което не е била в състояние да извършва валидни правни действия. С няколко постановени по реда на чл. 290 ГПК решения за уеднаквяване на съдебната практика ВКС е приел, че когато се атакува действителността на сделка с твърдения, че дееспособно физическо лице не е могло да разбира и ръководи действията си поради увредено здравословно и психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД. Такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието „липса на воля” за извършване на упълномощителната сделка, обуславяща квалификация по чл. 26, а. 2 ЗЗД, тъй като липсата на воля при едностранните сделки и липсата на съгласие при договорите, трябва да е съзнателна /съзнавана/, без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора – решение № 309 от 14.07.2011г. по гр.д. № 1890/2010г. ІV г.о. ВКС, решение № 249/23.07.2010г. по гр.д. № 92/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 949/07.09.2010г. по гр.д. № 653/2009г. ІV г.о. ВКС. Когато липсата на съгласие е по причина слабоумие или душевна болест на лицето, които дават основание за поставянето му под запрещение, опорочаването на волята води до унищожаване на договора, като сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи постъпките си – чл. 31 ЗЗД. Сключената сделка от дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията си е унищожаем, а правната квалификация на иска за недействителност на сделката е по чл. 31 ЗЗД, така както е приел и въззивният съд. В същия смисъл е и приложеното към изложението решение № 1117/1999г. ІІ г.о. ВКС, с което е прието, че неспособността да се разбират и ръководят действията по смисъла на чл. 31 ЗЗД е налице, ако това се дължи на слабоумие или душевна болест, а липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да изразява воля по причини извън слабоумието и душевната болест. В същия смисъл са и приложените решение № 1344/2002г. ІV г.о. ВКС /сделка, сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаема, а не нищожна поради липса на съгласие/ и решение № 923/2009г. ІІІ г.о. ВКС, с което е уважен иск с правно основание чл. 31 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба поради временна недееспособност на ищцата вследствие психично заболяване, довело до поставянето й под ограничено запрещение.
Поставеният процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно указанията, дадени в т. 4 на ТР № 1/17.07.2001г. ОСГК на ВКС, съгласно което когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. Дадената от въззивния съд нова правна квалификация на иска, при същата фактическа обстановка, е по прилагането на закона и е допустима. П. решение се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд когато е разгледан непредявен иск. Но когато въз основа на изложените в исковата молба фактически основания на претенцията въззивният съд променя правната квалификация, няма основание за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на същия съд.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ищеца.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 20.12.2012г. по в.гр.д. № 326/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: