О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5127/2008 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. В. от София, чрез адв. Христо Т. срещу решение Nо 10 от 25.02.2008 г. по гр.д. Nо 1580/07 г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение от 07.05.2007 г. по гр.д. Nо 1678/06 г. по описа на Софийски градски съд, с което се отхвърля изцяло предявения от касатора срещу С. община и. строителен надзор” иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите, като неоснователен и недоказан.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допустимост визирани в чл. 280 ал. 1 т. 1: въззивният съд е решил съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа посочване на въпросите, решени по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, още по-малко съдържа каквато и да е обосновка на противоречието в решението по тези въпроси. Изложението съдържа твърдения за наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване, но не и конкретно посочване на същите. В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид и/или предпоставките, на които би искал да се позове. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно, отсъствието на такива въпроси преклудира по-нататъшните правомощия на касационната инстанция относно преценката на евентуалните основания за касационно обжалване (чл. 281 ГПК), които са абсолютно различни от основанията за допустимост (чл. 28о ал. 1 ГПК).
За пълнота на настоящото изложение следва да се обърне внимание на факта, че даже и този съд сам да формулира материално-правния въпрос, който евентуално касаторът е имал предвид, че е решен в противоречие с практиката на върховния касационен съд, то релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Разпоредбата има предвид материалноправен или процесуалноправен въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд, да е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касатора не се позовава на ТР или ПП на ВКС. Доколкото се позовава на решение No 384 oт 01.08.2001 г. по гр.д. 1559/00 по описа на ВКС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая е това основание не е налице,тъй като изводите в обжалваното от касатора въззивно решение не противоречат на представеното решение. Въззивният съд не отрича необходимостта от причинна връзка между поведението (бездействието) на администрацията и настъпилите вреди. Мотивът да бъде отхвърлен предявения от касатора иск е липсата на доказателства, че именно поведението на администрацията (а не поведение на трети лица) е това, което е осуетило възможността на касатора да се ползва от имота си по начин какъвто намери за добър.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 10 от 25.02.2008 г. по гр.д. Nо 1580/07 г. по описа на Софийски апелативен съд,ГК-4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: