О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
София,13.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 13 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 376 от 04.08.2010 г. по гр.д. № 628/2010 г. на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 3093 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 3001/2009 г. на Благоевградски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Б. С. Г. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 263 от 05.10.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4320 лева. В решението е прието, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от ответника работодател със заповед за дисциплинарно уволнение № 263 от 05.10.2009 г. Към момента на уволнението ищецът е страдал от „рецидивиращо депресивно разстройство” – заболяване, попадащо в кръга на болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на М.. Работодателят е прекратил трудовото правоотношение без да изпълни задължението си по Наредба № 5 – не се е уведомил ползва ли са подлежащия на уволнение служител от предварителна закрила по чл. 333 КТ и без да изпълни задължението си по чл. 333, ал. 1, т.3 КТ за вземане на предварително разрешение от инспекцията по труда, поради което съдът е признал уволнението за незаконно при условията на чл. 344, ал.3 КТ без да разглежда трудовия спор по същество.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на съдилищата по обуславящия изхода на делото въпрос ползва ли се работника с предварителна закрила, когато е укрил от работодателя заболяването си или изрично е декларирал, че не страда от заболяване по Наредба № 5/87 г. Приложени са решение № 91 от 18.04.2003 г. по гр.д. № 2750/2001 г. и решение № 1652 от 13.02.2004 г. по гр.д. № 952/2002 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ поради значението за точното приложение на закона и развитието на правото на въпросите следва ли работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание изрично да поиска от работника информация страда ли от заболяване от кръга на посочените в чл.1, ал.1 от Наредба № 5 и може ли работникът да черпи права от неправомерното си поведение.
Ответникът по касационната жалба Б. С. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд.
Повдигнатият от касатора въпрос ползва ли се работника с предварителна закрила, когато е укрил от работодателя заболяването си или изрично е декларирал, че не страда от заболяване по Наредба № 5/87 г. не е обуславящ изхода на делото – съдът е формирал изводите си за нарушение на чл. 333, ал.1, т.3 КТ въз основа на безспорно установения по делото факт, че преди извършване на уволнението работодателят не е изискал информация страда ли ищецът от заболяване, ползващо се с предварителна закрила – не е изпълнил задължението си по чл. 1, ал.2 от Наредба № 5 от 1987 г., т.е. работникът нито е укрил заболяването, нито изрично е декларирал, че не страда от такова. Обжалваният съдебен акт не е в противоречие, а в съответствие с приложените към касационната жалба решения: № 91 от 18.04.2003 г. по гр.д. № 2750/2001 г. и № 1652 от 13.02.2004 г. по гр.д. № 952/2002 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, в които е прието, че преди извършване на уволнението работодателят следва да изпълни изискването на чл. 2, ал.2 от Наредба № 5/1987 г., а добросъвестността на работника следва да бъде ценена едва след изпълнението на това задължение.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по повдигнатите от касатора въпроси следва ли работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание изрично да поиска от работника информация страда ли от заболяване от кръга на посочените в чл.1, ал.1 от Наредба № 5 и може ли работникът да черпи права от неправомерното си поведение. Задължението за събиране на предварителна информация от работодателя е изрично уредено в чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 1987 г. М., съгласно който текст предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1., а въпросът как следва да бъде ценено за недобросъвестното поведение на работника при предоставяне на тази информация е разрешен в трайно установената съдебна практика, израз на която са приложените към касационната жалба съдебни решения.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 376 от 04.08.2010 г. по гр.д. № 628/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: