О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
София, 22.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3592/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.В.Б.-процесуален представител на Н. Х. П. срещу решение № 119 от 26.11.2012 год.на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 309/2012 год.,с което е отменено решение № 259/16.07.2012 год. по гр.д. № 955/2011 год. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е осъдено Д. [фирма] да заплати на касатора сумата над 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, възникнали в резултат от извършените й две операции на 11.12.2007 год. ,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 21.01.2008 год. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 5291,71 лв.и е отхвърлен иска на касатора за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 6000 лв. до уважения размер от 37 000 лв.Присъдени са разноски съобразно уважената част на иска и е потвърдено решението в останалата част.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по материално-правните въпроси:включва ли се в критериите за определяне размера на неимуществените вреди въпроса дали пострадалото лице е било предварително информирано за точната процедура и възможните последствия и дали е дало писмено информирано съгласие,както изисква Закона за здравето;съобразен ли е размера на обезщетението с утвърдената практика за аналогични увреждания и на понятието за справедливост;представляват ли „увреждане на здравето” доказаните по делото постоянни физически болки в бедрата и слабините,както и трайните белези по тялото;включва ли се в критерия справедливост и продължителността на вредите;съобразява ли се обезщетението за неимуществени вреди с необходимите бъдещи разходи за лечение;както и по процесуалноправния въпрос за порока на решението ,постановено от съдия,който не е участвал в изслушването на устните състезания.Позовава се на противоречие с константната практика на ВКС – решение № 952/28.01.2011 год. год.по гр.д.№ 1773/09 год.на ІІІ г.о.ВКС,решение № 407/26.05.2010 год. по гр.д.№ 1273/09 год. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 508/18.06.2010 год. по гр.д.№ 1411/09 год. на ІІІ г.о.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по касационната жалба.
Евентуалният ответник,чрез пълномощника си адв.Л.А. е депозирал писмен отговор, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат,въззивната инстанция е приела,че увреждането на ищцата е причинено при упражняване на правно регламентирана дейност- хирургическа интервенция, вследствие на допуснати нарушения на добрата медицинска практика в областта на пластично-възстановителната и естетична хирургия. При извършване на двете операции не са спазени общи изисквания на всички медицински стандарти, без значение конкретната специалност, които налагат лекарят да приложи утвърдените и най-подходящи от медицинската наука и практика методи и технологии за постигане на съответен резултат.Приел е,че присъдения размер на неимуществените вреди – 37 000 лв. е неоправдано завишен,тъй като обезщетението за неимуществени вреди, е предявено като болки, страдания, потиснатост и дискомфорт.Редуцирал е обезщетението за неимуществени вреди, като е отчел,че болките,претърпяни от ищцата са субективни и трудно могат да бъдат отнесени изцяло, като следствие от хирургичните намеси и установената незначителна асиметрия на бюста, значителна птоза /увисване/,за която е съобразил и предположението на медицинската експертиза за възникнането й преди операцията.Отчетени са и белезите от лифтинг по бедрата, които са извън очертанията на бикините, което е прието за потискащ дефект, доколкото няма данни да затруднява функционирането на орган. Взел е впредвид възрастта на ищцата към момента на прегледа и към момента на хирургичната намеса,както и липсата на увреждане на здравето, макар и най-общо.Определяйки размера на обезщетението е определил,че не може да бъде съобразяван с други критерии, като напр. необходими разходи за следващи операции, тъй като този критерий не е възприет от законодателя и трайно установената практика,а на обезвреда по този ред подлежат вредите, така както са въведени с обстоятелствената част на исковата молба и установени от представените по делото доказателства.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, т.1 ГПК по отношение на материално-правните въпроси,които по своята същност касаят критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди . Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с задължителната практикаа на Върховния касационен съд.Посочената от касатора съдебна практика е от категорията на задължителна практика на ВКС, а именно решения по чл.290 ГПК, но това не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване. По тях съдът се е произнесъл също по искове с правно основание чл. 45 във вр.чл.52 ЗЗД, но при обстоятелства специфични за всеки отделен случай, имащи отношение към неимущественото увреждане и справедливото му обезщетяване. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. В съдебните си актове различни състави на ВКС нееднократно са подчертавали, че справедливостта, макар да е морално-етична категория, за нуждите на съдопроизводството следва да бъде основана на и съобразена с конкретни, имащи значение за отделния случай, обстоятелства. Справедливостта налага претърпената вреда да бъде репарирана, като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида.При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай.Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл, а не е постановил решението си без обосновка. Обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване. Евентуалната необоснованост на този извод е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК, но едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че поради различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата, определените по тях размери на обезщетения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди по настоящото дело.Освен това първият материално –правен въпрос се навежда за първи път от касатора в касационната жалба,а петият въпрос въобще не е обсъждан от въззивната инстанция.Третият поставен въпрос е фактически и по естеството си представлява касационно оплакване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК,което е предмет на разглеждане от настоящата инстанция едва след допускане на касационното обжалване.Поставеният процесуално-правен въпрос е ирелевантен в настоящия казус,тъй като допуснатото съществено процесуално нарушение е отстранено от въззивния съд с постановеното решение № 59/11.02.2013 год.по реда на чл.247 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят не е формулирал изрично въпросите от материалноправен или процесуалноправен характер, по които съдът се е произнесъл, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а това основание е заявено бланкетно, поради което и на това основание касационен контрол не следва да бъде допуснат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 26.11.2012 год.на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 309/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: