О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
гр. София 22.07.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1334 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца М. М. Ю. против решение № 481/27.11.2013 г. по в.гр.дело № 751/2013 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 585/02.08.2013 г. по гр. дело № 881/2013 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против Р. Б. Ч., действащ като [фирма] [населено място] с пр.осн.чл.79, вр.чл.265,ал.1 от ЗЗД за сумата 10 000 лв., представляваща разходите за поправка на недостатъците във връзка с устен договор за изработка от 2006 г. за демонтаж на покрив, изолация и бетонова настилка на плосък покрив, външна топлоизолация и боядисване на фасада, направа на котелно, настилка с гранитогрес на тераса с площ от 123.20 кв.м. и направа на плосък покрив, както и външна декоративна мазилка на сградата, като неоснователен. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: в противоречие с практиката на съдилищата е постановеното въззивно решение, че съдът е достигнал до неправилни и необосновани изводи, поради което е отхвърлил предявеният иск за обезщетение поради некачествена изработка – строителство. Според жалбоподателя в противоречие с практиката на съдилищата съдът приема, че не са налице двете предпоставки, за да бъде уважен иска, а именно – вредата да е в пряка и непосредствена връзка с некачественото изпълнение и тази вреда да е била предвидима при пораждане на задължението. Поддържа, че от събраните по делото доказателства и категорично посочени в приетата и неоспорена експертиза е видно, че некачествените материали и полагането им е довело до настъпване на вредата. Твърди, че изводът на съда, че не може да се вмени в задължение на ответника полагането на хидро изолация на покрива, тъй като това не било предмет на договора противоречи изцяло на фактическата обстановка. Цитирани са решения на състави на Софийски градски съд, на окръжен съд [населено място], на окръжен съд [населено място] и решение на Апелативен съд [населено място].
Ответникът по жалбата Р. Б. Ч. като [фирма], чрез адв. Д. С. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Хасковският окръжен съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн. чл. 265,ал.1,пр.2,вр.чл.79 ЗЗД от жалбоподателя М. М. Ю. против [фирма] на лицето Р. Б. Ч..
Прието е за установено, че през 2006 год. между страните е сключен договор за строителство в устна форма, съдържащ белези на договор за изработка по на чл.258 и сл. от ГПК, възоснова на който ищецът М. Ю. е възложил, а ответника е приел да извърши възложените му от ищеца СМР, представляващи ремонт на покрива на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. За извършените СМР са съставени актове обр.19 от 16.08.2006 год., от 25.08.2006 год. и от 19.12.2006 год., подписани едностранно от ответника и приети като писмени доказателства. Като е взел предвид момента на съставяне на актовете и установените от показанията на свидетелите З. и А. обстоятелства, че изпълнените СМР са били приети от ищеца без възражения, въззивният съд е преценил за основателно възражението на ответника [фирма] за погасяване по давност на вземането – предмет на иска. Прието е, че съобразно разпоредбите на чл.265, ал.3 от ЗЗД правата на поръчващия, включително и тези да иска заплащане на разходите, необходими за поправката – при отклонение от поръчката или при недостатъци на изпълнената работа, се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок. Приел е, че исковата молба е предявена на 02.04.2013 год., към който момент е изтекъл пет годишния давностен срок, считано от 19.12.2006 год. – датата на последния по време на съставяне акт обр.19. Според съда обстоятелството, че актовете не са подписани от ищеца не обуславя извод, различен от направения относно момента на предаване на работата. Съдът е взел предвид събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите З. и А., от които е установено, че по време на целия ремонт, от страна на ищеца не са правени никакви възражения относно качеството на работата, както и обстоятелството, че жилищната сграда през цялото време – по време и след ремонта е била ползвана от ищеца и семейството му. С оглед на това съдът е приел, че е налице фактическо приемане от страна на ищеца на извършената работа от ответника. Изводът относно момента на приключване, съответно – момента на приемане на работата съдът е направил и с оглед решаващите мотиви към решение № 116 от 21.05.2012 год., постановено по в.гр.д. № 195/2012 год. по описа на Окръжен съд – Хасково и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд с предмет предявен установителен иск от [фирма] срещу жалбоподателя за сумата 17 172.92 лв. представляваща извършени СМР за периода от 01.08.2006 г. до 19.12.2006 г. Прието е, че не е приложима разпоредбата на чл.116, б.”б”, предл.2-ро от ЗЗД, предвиждаща прекъсване на давността с предявяване на възражение, тъй като направеното такова от страна на поръчващия при разглеждане на посоченото дело, основаващо се на некачествено изпълнени СМР, не е уважено. Съдът е взел предвид, че за възникване на основанието за ангажиране отговорността на изпълнителя по чл.265 от ЗЗД, е необходимо същия да е бил уведомен от страна на поръчващия за констатирани от него недостатъци, като доказателства в тази насока не са представени. Според съда приетото като писмено доказателство писмо от 02.03.2010 год. не опровергава направения направените изводи, поради липса на доказателства за получаването му от ответника.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е и неоснователен поради липса на доказателства, от които да се установи наличието на причинна връзка между твърдяното от ищеца неточно, съответно некачествено изпълнение на извършените от ответника СМР и причинените му вреди, която е елемент от състава на основанието по чл.82 от ЗЗД. Взето е предвид заключението на вещото лице по назначената СТЕ, изслушано от районния съд, от което е установено, че вложените от ответника строителни материали, използвани при СМР, отговарят на стандарта по качество, съгласно техническите им характеристики. Прието е, че при огледа на място вещото лице е установило възникнал теч във вътрешността на сградата през покрива – тераса, което е установено и от показанията на посочените от ищеца свидетели, който теч се е получил вследствие компрометиране на част от фугите в северозапазната част на покрива. Вещото лице е посочило, че поради изтеклия дълъг срок от извършеното от ответника фугиране на плочките на покрива е невъзможно към настоящия момент да се установи доколко същото е било извършено качествено или не. Според въззивния съд обстоятелството, че при изпълнение на настилката от гранитогрес не е положена хидроизолация, в каквато насока е заключението на вещото лице, според което изпълнението на такава е препоръчително, не може да се вмени в отговорност на ответника, тъй като извършването на този вид СМР не е било предмет на възлагане. Приел е, че появилите се в дома на ищеца течове, за отстраняването на които същия е предявил и исковата претенция се намират в причинна връзка с неполагането на хидроизолация на покрива, но не могат да се вменят в отговорност на ответника, тъй като същите не са били предмет на възлагане със сключения между страните договор. Прието е, че за възникване на основанието по чл.82 от ЗЗД е необходимо наличието двете предпоставки – претърпяната вреда да е била пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора и същата да е могло да бъде предвидена при пораждане на задължението. Според съда липсата на която и да от тези предпоставки, а в случая – първата, води до извод за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение на соченото правно основание.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя М. Ю. за наличие на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалванена въззивното решение на Хасковския окръжен съд. Доводите на жалбоподателя, че изводите на въззивния съд са неправилни и необосновани, поради което неправилно е отхвърлил предявения иск, както и всички останали съображения в изложението касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Доводите на жалбоподателя-ищец в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тези доводи съдът следва да прецени ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящото производство съдът само преценява дали формулираните въпроси от жалбоподателя са правни въпроси и налице ли е допълнителната предпоставка, предвидени в чл.280,ал.1,т.2 ГПК, за да се допусне касационно обжалване. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка в чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателя не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя-ищец М. Ю..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 481/27.11.2013 г. по в.гр.дело № 751/2013 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба вх. № 221/08.01.2014 г., подадена от ищеца М. М. Ю., [населено място], [улица], чрез адв. Д. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: