3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
гр.София, 27.09.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2648 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. А. срещу решение от 21.01.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3644 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4401 от 6.11.2012 г. по гр. д. № 11623 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, ХІІ състав, за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението му, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 3 903 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът А. А. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС по въпроса какво е съотношението между основанията за прекратяване на трудовия договор при съкращаване на щата/чл.328, ал.1, т.2 от КТ и промяна в изискванията за длъжността/чл.328, ал.1, т.11 от КТ/. Конкретните питания, относими към случая според касатора са следните:
1. Налице ли е съкращаване в щата, когато трудовите функции за определена длъжност се променят, като към съществуващите се прибавят и нови?
2. Има ли трансформация на длъжността и в кои случаи се приема, че се съкращава щатът и в кои случаи е налице промяна в изискванията за длъжността?
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изпълнявал по силата на безсрочно трудово правоотношение
длъжността „началник отдел технически контрол и качество” в [фирма]. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ поради липса на обучение по система за управление на качеството и сертификат за вътрешен одитор. Въвеждането на новите изисквания е станало с длъжностна характеристика, връчена на касатора на 22.06.2012 г. Тези изисквания са свързани с прилагането на стандарти за качество по система И. 9001 г. От сравнението на двете длъжности характеристики не може да се направи извод, че се създава нова длъжност, тъй като не са прибавени функции, които да изменят съществено нейното съдържание. След извършената промяна длъжността на началник-цеха продължава да има като основно съдържание задължението на служителя да ръководи този цех с цел всеобхватен контрол върху качеството на произведената продукция. Въвежда се само изискването за обучение по система за управление на качеството, на което изискване касаторът не отговаря. Следователно е налице типичен случай на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, а не съкращение на щата, каквато е тезата на касатора. Ето защо няма противоречие между цитираната от касатора съдебна практика и обжалваното решение, поради което касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.01.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3644 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4401 от 6.11.2012 г. по гр. д. № 11623 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, ХІІ състав, за отхвърляне на предявените от А. М. А. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението му, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 3 903 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: