О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София, 10.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2903/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№14927/21.5.2018 г., подадена от адв. Б. Х. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. В. У. от [населено място] против въззивно решение №625/05.4.2018 г. по гр.д.№95/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд,г.о., с което е отменено решение №4590/10.11.2017 г. по гр.д.№14667/2016 г. по описа на Варненския районен съд, г.о., четиринадесети състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. А. Б. от [населено място] против В. В. У. от [населено място] иск за заплащане на сумата 4189,53 евро, представляваща част от дължимото и заплатено от финландския работодател [фирма] възнаграждение за извършената от ищеца работа като музикален изпълнител в състав „Т. к.“ за шест рейса на кораби „Г.“, „М.“ и „А.“, за периода от 27.10.2014 г. до 26.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79, във връзка с чл.284 ЗЗД и в частта, с която Н. А. Б. е осъден за заплати на В. У. разноски, за разликата над 118,83 лева до присъдени 1000 лева, и В. В. У. е осъден да заплати на Н. А. У. сумата 4189,53 евро, представляваща част от преденото от финландския работодател възнаграждения за посочения по-горе период, с оглед сключения между тях договор за поръчка, на основание чл.79, във връзка с чл.284 ЗЗД, ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и разноски.
Въззивният съд е приел, „че предявения от Н. А. Б. иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 79, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, доколкото твърди, че се е съгласил В. В. У.. да сключи договор с импресарската фирма „П. П.“–Ф. за работа на борда на пасажерските кораби на „В. Л.“ в състава на музикалната формация „Т. К.“, като получава по банковата си сметка договореното с възложителя на работата в негова полза възнаграждение, което пък в последствие му превежда по банков път по собствената му сметка. Задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощител, възниква не от упълномощаването, а от сключен между тях договор, най-често за поръчка, какъвто е настоящия. Самото представителство включва както външни, така и вътрешни отношения. Вътрешните са между упълномощителя и представителя му, а външни между упълномощителя и третото лице, между което лице и представителя се разменят изявления при пряко представителство. Упълномощаването определя съдържанието на външните отношения, а вътрешните се определят от договора.
За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: съществуване на валиден договор за поръчка между страните, по който довереникът да е получил нещо в изпълнение на поръчката и липсата на доказателства, че полученото е предадено от довереника на доверителя. При това, в тежест на ищеца е доказването, както на основанието на претенцията, така и установяването й по размер, а след като ответникът по спора твърди, че е изпълнил задължението си, доказателствената тежест пада върху него за това.
Няма никакъв спор между страните, че точно за посочените от ищеца периоди В. У. е сключил с [фирма]-Ф. договори за работата на музикалната формация „Т. К.“ на борда на корабите „М.“, „Г.“ и „А.“, в състава на която участие е взел и Н. А. Б. и това се установява от представените от процесуалния представител на В. В. У. договори и издадено удостоверение от 10.02.2017г. от [фирма] и приложени по делото. Няма спор, че и за същите периоди договарящото дружество [фирма] е направило по сметката на бенд лидера В. В. У. плащане на възнаграждение за Н. А. Б.. Неоснователно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че за едни периоди от време е работил Н. Б., а по делото са приложени доказателства за заплатен за други периоди труд.
Не се спори също и за това, че В. У. е получил по финландската си сметка сумите, преведени му за извършената в исковия период работа, като за тази, извършена от Н. Б. е преведена видно и от представените „фишове за заплата“ и от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ сумата от 21596.85 евро.
Следва да бъде прието, че от една страна Н. Б. е овластил В. У. да сключи трудов договор от името на „Т. К.“, чийто член се явява в исковите периоди с [фирма], като правните последици настъпват за него. Видно, представени са договори в писмен вид, но те не са двустранно подписани. Твърди се, че са сключвани по електронен път. Не се установява. Дори и да се приеме, че са били налице устни договори, каквито финландското законодателство познава, според видно от разпоредбата на чл. 3 от Закон за трудовите договори на Ф.-л. 16 по делото, то те очевидно са били изпълнявани от работодателя. Той на първо място е начислявал в полза на Н. Б. и превеждал по сметката на В. У. във финландска банка ежемесечно, при наличието на трудов договор за съответния период, дължимите като възнаграждение за положения труд суми.
Вътрешните отношения между У. и Б. действително са предполагали и изплащане от страна на У. на полученото от работодателя възнаграждение по сметка на Б., щом го е правил, а и когато някой престира труд, целта му е получаването на възнаграждение за полагания труд.
Спорният момент е размера на дължимото от У. в полза на Б. възнаграждение.
Видно за целия период-от 27.10.2014г. до 26.01.2016г., според заключението на вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд ССчЕ, У. е превел на Б. сумата от общо 17861.00лв. и дължимият остатък, след като [фирма] е превел по сметката на У. сумата от общо 21596.85 евро е 3735.85 евро. Въпреки направеното от ответната страна оспорване на изслушаното заключение, настоящият състав намира, че няма никакво основание в тази сума да бъдат включени и сумите от 1956.00 евро и 712.00 евро или общо 2668.00 евро, за които е посочено като основание за плащане „самолетни билети“. И двете страни поддържат и се установява от свидетелските показания на двете групи свидетели, разпитани пред В., че транспортните разходи за закупуване на самолетните билети са за сметка на музикантите. След като по обясненията на Б. е закупувал билетите и за другите си колеги, каквато е явно практиката, с оглед изявленията на св. Р., че е закупила билет за Б., но той не се е явил и й е длъжник за цената, то тези суми са му върнати от тяхно име, при получаване на заплати и преведени от У. по банковата му сметка, но не представляват по съществото си възнаграждение. Няма никакво основание да бъдат включени в размера на получените като възнаграждение суми или преведените суми би следвало да бъдат посочени в размер на 15193.00 евро общо, получени по израза 17861.00 евро минус 2668.00 евро. Остатъкът от дължимия размер по този начин е 6403.85 евро, както е посочило вещото лице в с.з. на 26.09.2017г. От една страна обаче, още с исковата си молба Н. Б. е признал, че е получил сумата от 16842.16лв., а от друга-няма искане за изменение на иска, като претенцията се увеличи от 4754.53 евро на 6403.85 евро. Би следвало да бъде ценена дължимостта на сумата от 4754.53 евро, установена от ищеца, настоящ въззивник по основание и размер.
Ако възразява срещу дължимостта, ответникът, настоящ въззиваем е следвало да установи възраженията си.
Той е направил изявление, че Н. Б. е бил запознат и се е съгласил с уговорките в представеното от него на гърба на л. 85 от първоинстанционното дело вътрешно споразумение. Споразумението не е подписано от страните и Н. Б. отрича да му е известно, с изключение на редукцията от по 95.00 евро на рейс-удръжка „каса“, както е заявил още в исковата си молба. От сумата от 4754.53 евро следва да бъде приспадната сумата от 565.00 евро, представляваща сбор от сумата от 90.00 евро, колкото твърди У., че е била уговорена удръжката „каса“ за първия рейс и произведението по израза 95.00 евро х 5 контракта в периода, като се получава дължим остатък от 4189.53 евро.
Знание от страна на Н. Б. за другото основание за намаляване на възнаграждението, посочено в т. 5 от представеното по делото вътрешно споразумение-за възнаграждение от 90.00 евро за всеки отработен ден за първия контракт и по 95.00 евро за всеки следващ, въпреки превежданите суми от [фирма] в по-висок размер, като разликата покрива разходите, които сочи У. във връзка с дейността на музикалната формация, представляващи такива по смисъла на чл. 285 от ЗЗД, остава недоказано. Никой от водените от У. свидетели не установява знанието на Б. конкретно за тази уговорка. Вярно, че св. Р. сочи, че е присъствала на информирането му за всички точки на вътрешното споразумение. От една страна показанията й не следва да се ценят от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид това, че като съжителства с ответника-въззиваем е заинтересована в негова полза, понеже са останали неподкрепени от други доказателства по делото. Останалите двама свидетели Т. и Е. нямат преки впечатления от уговорките между страните по спора и точно тези по представеното пред В. вътрешно споразумение, употребявайки изразите: „“П., че той е бил уведомен за тези неща“, съответно „Аз смятам, че и Н. е бил информиран за тези условия, че няма да получи цялата сума, която е преведена по сметката“, които правят изявленията им колебливи и неубедителни. От друга страна св. Р. сама не сочи за какво конкретно са се уговаряли страните и с какво конкретно са се съгласили при срещата на която е присъствала по думите й, за да е в състояние съдът да направи собствени изводи дали уговорките в приложеното по делото вътрешно споразумение са станали достояние на Б. и той най-сетне ги е приел.
Исковата претенция е основателна за сумата от 4189.53 евро.
Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите наведени несвоевременно твърдения на ищеца, както и коментира останалите приложени по делото писмени доказателства, доколкото се явяват неотносими по спора.
С оглед основателността на претенцията по отношение на главницата от 4184.53 евро, следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законна лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска в съда-28.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено до размера на 4189.53 евро и претенцията уважена в тази част и потвърдено за разликата над 4189.53 евро до 4754.53 евро, в която част претенцията е отхвърлена.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК като се поставят следните въпроси: 1.Допустимо ли е въззивният съд да измени правната квалификация на иска(след даване ход на устните състезания), без да уведоми страните в открито съдебно заседание, като им предостави възможност да изразят становища и да ангажират доказателства ?, 2. Допустимо ли е въззивният съд да отчита и приема чуждестранно законодателство(в случая финландските правила относно трудовите договори), като квалифицира договорът за поръчка между „П. продакшън“ и ответника В. В. У. като трудов, подписан от името на „Т. к.“, чийто член се явява и ищецът Н. Б., след като отношенията между ищеца Н. Б. и ответника В. У. се уреждат по българското законодателство, респ. предявеният иск е пред българските съдилища ?, 3.Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени обстоятелства, незаявени от ищцовата страна в исковата и уточнителните молби, както и за доказани факти, несъбрани по надлежния процесуален ред ? В случай на заявени от въззивника нови твърдения и обстоятелства, след одобрен доклад по делото и определена от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, следва ли въззивният съд да остави производството без движение и да даде указания за изправяне на нередовностите и неточностите на исковата молба ? 4.Доколкото съдът следва да даде правната квалификация на иска, на основата на изложените факти и обстоятелства в исковата молба на ищеца, правилна ли се явява от въззивния съд правна квалификация на предявения иск, като се имат предвид неговите твърдения и доводи(в исковата и уточнителните молби) за наличие на трудови правоотношения между Б. лидера и ответника В. У. ?, 5.От гледна точка на правната квалификация на предявения иск, правилна ли се явява дадената от въззивния съд правна квалификация на съществуващи трудови правоотношения между ищеца Н. Б. и финландския работодател П. продакшън, опосредени чрез Б. лидер – ответника В. У., посредством сключения между последния и финландския работодател договор, при който Б. лидерът е действал от името на ищеца, който като член на състава на музикалната формация „Т. к.“ предварително да е овластил ответника да сключи такъв договор ?, 6. От гледна точка на правната квалификация на иска, издаденият от финландския работодател фиш за плащане(пейслип)може ли да бъде приет за основа на отношенията между страните по делото, при липса на трудов договор и трудови правоотношения, нерегламентирани по българското законодателство ? Финландският Закон за трудовите договори прилага ли се във взаимоотношенията между страните по делото, само заради това, че ответникът В. У. е сключил договор с финландската импресарска агенция П. продакшън ? 7. Липсата на коментар на обясненията, доводите и съображенията на ответника В. У. относно организацията на работа, поета н качеството му на Б. лидер на музикалната формация Т. к., пряко касаещи правилното определяне на квалификацията на иска, представлява ли липса на мотиви на съдебното решение ?, 8. Приетата правна конструкция – ищецът, в качеството му на член на музикалната формация, Б. лидера да склйчи от негово име трудов договор с финландския работодател, която не съответства на изложените от всяка от страните твърдения, факти и обстоятелства, представлява ли необоснованост на съдебното решение, евентуално основано и на процесуално нарушение „липса на преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност“ ?
Сочи се практика на ВКС. Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по касация Н. А. Б., посредством процесуалния си представител – адв. Х. Р., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставените въпроси обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият от поставените въпроси, а именно „Допустимо ли е въззивният съд да измени правната квалификация на иска(след даване ход на устните състезания), без да уведоми страните в открито съдебно заседание, като им предостави възможност да изразят становища и да ангажират доказателства ?“ е неотносим към спора, тъй като въззивната инстанция не е изменяла нито правната квалификация на иска, нито правното основание. Основанието на иска и неговата правна квалификация е определена още в първата инстанция, въпреки колебанията на ищцовата страна. От фактите и обстоятелствата по делото е установено, че искът е за частично неизпълнение на договор за поръчка по чл.280-292 ЗЗД, какъвто иск е разгледан и от двете съдебни инстанции.
Вторият от поставените въпроси, а именно „Допустимо ли е въззивният съд да отчита и приема чуждестранно законодателство(в случая финландските правила относно трудовите договори), като квалифицира договорът за поръчка между „П. продакшън“ и ответника В. В. У. като трудов, подписан от името на „Т. к.“, чийто член се явява и ищецът Н. Б., след като отношенията между ищеца Н. Б. и ответника В. У. се уреждат по българското законодателство, респ. предявеният иск е пред българските съдилища ?“ също е неотносим към спора, тъй като негов предмет е неизпълнение на договор за поръчка по чл.280-292 ЗЗД, независимо, че са налице разсъждения относно финландското законодателства, но те не са решаващи за крайния изход.
По третия от поставените въпроси, а именно „Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени обстоятелства, незаявени от ищцовата страна в исковата и уточнителните молби, както и за доказани факти, несъбрани по надлежния процесуален ред ? В случай на заявени от въззивника нови твърдения и обстоятелства, след одобрен доклад по делото и определена от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, следва ли въззивният съд да остави производството без движение и да даде указания за изправяне на нередовностите и неточностите на исковата молба ?“ също не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване., независимо, че почти до последното проведено пред районния съд съдебно заседание е било налице колебание у ищеца относно основанието на иска, но твърдените факти и обстоятелства са тези, които го определят, и за което съдът е дал точната правна квалификация.
В същия смисъл следва да се отговори на четвъртия и петия въпроси – „Доколкото съдът следва да даде правната квалификация на иска, на основата на изложените факти и обстоятелства в исковата молба на ищеца, правилна ли се явява от въззивния съд правна квалификация на предявения иск, като се имат предвид неговите твърдения и доводи(в исковата и уточнителните молби) за наличие на трудови правоотношения между Б. лидера и ответника В. У. ?“ и „От гледна точка на правната квалификация на предявения иск, правилна ли се явява дадената от въззивния съд правна квалификация на съществуващи трудови правоотношения между ищеца Н. Б. и финландския работодател П. продакшън, опосредени чрез Б. лидер – ответника В. У., посредством сключения между последния и финландския работодател договор, при който Б. лидерът е действал от името на ищеца, който като член на състава на музикалната формация „Т. к.“ предварително да е овластил ответника да сключи такъв договор ?“
Шестият от поставените въпроси, а именно „От гледна точка на правната квалификация на иска, издаденият от финландския работодател фиш за плащане(пейслип)може ли да бъде приет за основа на отношенията между страните по делото, при липса на трудов договор и трудови правоотношения, нерегламентирани по българското законодателство ? Финландският Закон за трудовите договори прилага ли се във взаимоотношенията между страните по делото, само заради това, че ответникът В. У. е сключил договор с финландската импресарска агенция П. продакшън ?“, е относим дотолкова към спора, доколкото описаните в него доказателства установяват безспорния факт на превод на възнаграждение по сметката на касатора, но относно ответника по касация. Неотносима е частта от въпроса за приложението на финландския Закон за трудовите договори, тъй като процесното правоотношението не се базира на него.
Седмият въпрос – „Липсата на коментар на обясненията, доводите и съображенията на ответника В. У. относно организацията на работа, поета н качеството му на Б. лидер на музикалната формация Т. к., пряко касаещи правилното определяне на квалификацията на иска, представлява ли липса на мотиви на съдебното решение ?“ по естеството си не е правен, а фактически и може да се разгледа едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, и това е отчетено от съда.
Същото се отнася и за осмия въпрос -„Приетата правна конструкция – ищецът, в качеството му на член на музикалната формация, Б. лидера да сключи от негово име трудов договор с финландския работодател, която не съответства на изложените от всяка от страните твърдения, факти и обстоятелства, представлява ли необоснованост на съдебното решение, евентуално основано и на процесуално нарушение „липса на преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ?“
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №625/05.4.2018 г. по гр.д.№95/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд,г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: