О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София,22.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1602/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. П. К. и Б. Е. К., срещу решение № 91/19.10.2012г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 227/2012 год.,с което е потвърдено решение № 351/31.05.2012 г. по гр.д. № 938/2011 г. на Бургаски окръжен съд, в частта,с която касаторите са осъдени да заплатят солидарно на Т. П. Т. и Ц. П. П.,в качеството им на наследници на М. М. П. и П. Т. П. сумата 29 987 лв.,представляваща паричната равностойност на недвижим имот,предмет на инкорпорирания в нот.акт № 53,нот.д.№ 2242/1988 год.договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,развален с влязло в сила решение и отчужден от страна на касаторите към датата на неговото разваляне,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 07.09.2010 год.до нейното окончателно изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.Твърди,че въпроса за момента от който следва да бъде определено парично обезщетение за собственика е решаван противоречиво от съдилищата.Позовава се на решение № 114/21.12.2011 год. на ОС-Стара Загора, решение № 702/28.05.2011 год. на ОС – Варна и решение № 57/28.01.2011 год. на Районен съд – Хасково.За унифициране на противоречивата практика за неоснователно обогатяване се позовава и на т.3 от чл.280 ГПК.
Ответната страна – Т. П. Т. и Ц. П. П., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК е приел,че началния момент от който следва да се търси присъдената в тежест на касаторите сума е момента,в който е влязло в сила решението за разваляне на алеаторния договор за прехвърляне на имота в тяхна собственост,тъй като предмет на спора са именно последиците от развалянето на алеаторния договор и от този момент настъпва обратното действие на развалянето.При отчуждаването на имота в полза на трето лице преди развалянето се поражда и задължението им по чл.57,ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение на прехвърлителите,поради невъзможността да им бъде върнат имота,в размер на пазарната му стойност към момента на влизане в сила на решението за разваляне на договора .За неоснователно е приел твърдението на касаторите,че момента,от който следва да се търси обезщетението е този,в който имота е отчужден в полза на трето лице преди развалянето на договора,защото към датата на отчуждаването на имота в полза на трето лице,алеаторния договор все още е действал и за прехвърлителите не е съществувала правната възможност да искат връщането му обратно в патримонуима си.
Основанието за касационно обжалване по т.2 на същата разпоредба е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. Действително това основание има предвид противоречие между влезли в сила съдебни решения /ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, т. 3/, но когато не е налице задължителна практика на ВКС по този въпрос,какъвто не е настоящия случай. Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Безспорно както в задължителната съдебната практика/Р № 352/27.09.2012 год. по гр.д.№ 1151/11 год.,на ВКС,ІV г.о./, така и в правната теория е ,че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка обвързва страните, които са го сключили по силата на създадената облигационна връзка, независимо от последващо прехвърляне правото на собственост на този имот. Фактът на виновно неизпълнение на поетите задължения е достатъчен за уважаване на претенцията за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, докато разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД има отношение към вещно прехвърлителното действие на договора. Развалянето на договорите има обратно действие. Това означава, че в отношенията между страните по договора нещата се възстановяват в положението, съществуващо при неговото сключване. Всяка страна дължи да върне на другата това, което е получила въз основа на разваления договор. Независимо от последващата сделка, извършена от ответника към трето лице с процесния имот,преди разваляне на договора, именно приобретателя по алеаторната сделка е пасивно легитимирания ответник и той дължи заплащане на обезщетение на прехвърлителите,поради невъзможността да им бъде върнат имота,в размер на пазарната му стойност към момента на влизане в сила на решението за разваляне на договора ,т.е. не е релевантен момента на разпореждане с вещта.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 91/19.10.2012г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 227/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: