3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
С., 05.12.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 835/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 720 от 19.09.2011 г. по ч. т. д. № 579/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от банката частна касационна жалба срещу определение № 12 от 03.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 17/2011 г. на Великотърновски апелативен съд за допускане на обезпечение на предявения от Ц. Й. Ц. от [населено място] могила, [община] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД чрез спиране изпълнението по изп. д. № 1059/2010 г. на ЧСИ С. Велчева К., рег. № 809, с район на действие Великотърновски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за отмяната му. Излага подробни съображения срещу извода за недопустимост на подадената частна касационна жалба, като твърди, че за него съществува правен интерес да атакува въззивното определение, тъй като с допуснатото с този акт обезпечение се засягат негови законни права и интереси, които не могат да бъдат защитени по друг ред.
Ответниците по частната жалба – Ц. Й. Ц. от [населено място] могила, [община] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 12 от 03.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 17/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от Ц. Й. Ц. от [населено място] могила, [община] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД чрез спиране изпълнението по изп. д. № 1059/2010 г. на ЧСИ С. Велчева К., първият тричленен състав на ВКС е приел, че същата е недопустима като подадена от ненадлежна страна, за която не е налице процесуална легитимация. Посочил е, че доколкото не е страна в производството по обезпечение на предявения иск и в исковото производство, [фирма] не разполага с право на жалба срещу определението за допускане на обезпечението и че с такова право разполага само ответникът по предявения иск.
Определението е правилно.
Легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение са само страните по спора, т. е. ищецът, който е инициирал производството по обезпечаване на иска и ответникът по иска. Това следва категорично от разпоредбата на чл. 396, ал.1 ГПК. Макар в цитираната норма да не е посочено изрично, че „молителят” и „ответникът” са именно страните по обезпечения иск, то този извод се налага от логическото тълкуване на всички разпоредби на Част Четвърта на ГПК – „Обезпечително производство”. Независимо, че представлява самостоятелно производство, обезпечителното производство е функционално свързано с исковия процес, защото е предназначено да осигури осъществяването на исковата защита. Затова, именно страните по исковия процес /предстоящ или вече висящ/ са страни и в обезпечителното производство. Ето защо, правилно съставът на ВКС е приел, че частният жалбоподател [фирма] няма такова качество и поради това не е легитимиран да обжалва определението за допускане на обезпечение.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че правният му интерес да обжалва допуснатото обезпечение произтича от факта, че със същото се засягат негови права. За легитимацията на страните по обжалването е без значение дали са засегнати правата на трето лице. В случай, че допуснатото обезпечение засяга правата на трето за обезпечения иск лице, то защитата на същото следва да се осъществи в друго производство, а не по реда на чл. 396, ал.1 ГПК.
С оглед изложените съображения, частната жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 720 от 19.09.2011 г. по ч. т. д. № 579/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: