О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
София,22.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2238/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Р.Р. – пълномощник на Р. Г. К.,срещу решение № 6775/18.10.2012 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 16995/2011 год.,с което е потвърдено решение от 22.08.2010 г. по гр.д. № 38032/10 год. на Софийски районен съд,в частта,с която касаторът е осъден да заплати на Т. А. К. на основание чл.45,ал.1 ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди над 1000 лв. до присъдените 8 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата,считано от 25.06.2007 год.до окончателното й плащане.
В касационната жалба на И. К. Н. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по процесуалноправните въпроси – следва ли въззивният и първоинстанционен съд да се произнасят по непредявени основания,които не са посочени в обстоятелствената част на исковата молба;може ли съдът да излага мотиви върху непредявени основания и това да обуславя размера на присъденото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД във вр.чл.4 ЗЗД,както и по материално правния въпрос досежно приложното поле на чл. 52 ЗЗД и характеристиката на „справедливостта“ като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди .Позовава се на Решение № 127/27.06.2012 год. по гр. дело № 290/2012г. на ОС-Шумен, Решение № 254/25.09.2009 год. по гр.дело № 45/2009г. на ОС-Хасково и Решение от 14.02.2012 год. по гр.дело № 499/2011г. на ОС- Ямбол.
Ответната страна не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд съвкупна преценка на доказателствата по делото и позовавайки се на разпоредбата на чл.300 ГПК е приела,че доколкото причиняването на средна телесна повреда е резултатно престъпление,присъдата на наказателния съд е задължителна по отношение установяването на вредоносния резултат-счупване на големия туберкул на лявата мешечна кост,сублуксация на акромиоключична става,причинило трайно затруднение на левия горен крайник.Отчитайки характера и тежестта на увреждането, продължителността и интензивността на болките,начина на причиняване на телесните увреждания,възрастта на пострадалата и затрудненията й в битово отношение е присъдил справедлива репарация на нанесените вреди.
Не са налице релевираните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Справедливостта,като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността,които засегнатите блага са имали за своя притежател.В този смисъл справедливостта визирана в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,а тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Принципа на справедливост включва в най-пълна степен обезщетението за вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените морални вреди/болки и страдания/ от увреденото лице,решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост,а не свръх петитум.Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6775/18.10.2012 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 16995/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: