О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
София, 22.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3312/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв.Ст.С.-процесуален представител на В. М. М. и А. А. М., срещу решение № 136/18.12.2012г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 350/2012 год.,с което е потвърдено решение № 88/09.10.2012 г. по гр.д. № 732/2006г. на Сливенски районен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 79/01.08.2008 год.по същото дело.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.Твърди,че въпроса за допускане на очевидна фактическа грешка по дела развили се по специалния нов закон- Закона за отнемане на имущество,придобито от престъпна дейност липсва практика,тъй като материята е нова и обхваща период след 2007 год.Позовава се на решение № 5/28.01.2009 год. на РС-Гълъбово,решение № 877/31.01.2011 год. на САС,решение № 142/18.06.2012 год. на ОС-Кърджали и две решения № 6357/12 год. и № 1141/87 год. на Варненски районен съд.
Ответната страна – К.,чрез процесуалния представител А.Д. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е констатирал,че с решението,чиято поправка е допусната е било постановено отнемане на самостоятелен обект – магазин”Ч.”,със застроена площ 154,352 кв.м. и със съответните ид.ч.от сградата и отстъпеното право на строеж,находящ се на партерния етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица]/стар 11/,построена в имот № 5*,кв.165,по плана на ЦГЧ на [населено място],при точно посочени в решението граници,който имот е придобит от касаторите въз основа на договор за приватизационна продажба.Имотът е описан допълнително и чрез идентификатора си.Констатирал е,че в мотивираното искане по чл.28 от ЗОПДИППД,по повод на което е образувано и приключило с влязло в сила решение гр.д.№ 732/06 год.въпросният имот е описан точно по начина,описан и в решението,с разликата,че не е бил посочен идентификатора му,като тази нередовност на исковата молба е била отстранена с допълнителна молба от 5.12.2006 год.Като несъстоятелно е прието възражението,че вещото лице е изготвило заключението си без да знае кой имот оценява и без да констатира несъответствието в идентификаторите,тъй като при изготвяне на заключението е извършен оглед на място на процесния имот,а не на някой друг и са използвани представените писменни доказателства касаещи го – договор за приватизационна продажба с явно наддаване на нежилищен имот със стопанско предназначение и експертна оценка – информационен меморандум.Освен това не е било възможно такова несъответствие да бъде открито от въззивната и касационна инстанции,тъй като страните не са навеждали такъв довод в жалбите си и не са били представени доказателства в тази насока към момента на произнасянето по жалбите им.Приел е,че имотът се индивидуализира освен от схемата на самостоятелния обект и с други белези – квадратура,граници,документ за собственост и посочването на грешния идентификатор по никакъв начин не променя волята на съда за отнемане на друг имот.Допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка не влияе пряко на спорното право,тъй като не е налице промяна на формираната воля на съда,а до техническа грешка при изписване на последните две цифри на идентификатора на процесния имот,поради погрешно издадена схема на имота от АК-С..
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Независимо от това за пълнота на изложението следва да бъде посочено и следното: Основанието по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК е налице,когато поставеният правен въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика. Основанието за касационно обжалване по т.2 на същата разпоредба е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. Действително това основание има предвид противоречие между влезли в сила съдебни решения /ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, т. 3/, поради което представените от касатора невлезли в сила решения на други съдилища не могат да обосноват извод за противоречива практика, тъй като не е изчерпан редът за инстанционния им контрол. Ето защо касационното обжалване и на това основание не следва да бъде допуснато.
В обосноваване на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК се сочи ,че по въпросът за допускане на очевидна фактическа грешка по дела развили се по специалния нов закон- Закона за отнемане на имущество,придобито от престъпна дейност липсва практика,тъй като материята е нова и обхваща период след 2007 год. Касаторът не е обосновал самото касационно основание, т.е. какво е значението на поставения от него „материалноправен въпрос” за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Безспорно както в съдебната практика, така и в правната теория е , че очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил даден проблем във връзка с правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или отразеното е погрешно. При очевидната фактическа грешка не се постановява ново решение като резултат на решаваща мисловна дейност на съда, а се поправя допуснатата техническа грешка. Недопустимо е по пътя на обжалване на решение за поправка на ОФГ, фактически да се обжалва влязлото в сила основно решение,тъй като не се касае до допусната правна грешка.Следва да се посочи освен това,че скицата (схемата) на недвижимия имот се издава на специална бланка, съдържаща логото на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Скицата (схемата) съдържа данни от кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Кадастралната карта съдържа границите на недвижимите имоти – поземлен имот, сграда, включително изградена в груб строеж и самостоятелен обект в сграда. Схемите на самостоятелните обекти в сграда отразяват взаимното разположение на самостоятелните обекти по етажи, но не съдържат данни за точното им пространствено положение и размери.Всеки недвижим имот е еднозначно определен на територията на страната с идентификатора си. За всеки имот се съдържат данни за начина на трайно ползване и за трайното предназначение на територията, в чиито граници попада. В кадастралната карта се съдържат точките от геодезическата основа, наименованията на местности, улици, квартали, исторически и природни забележителности, водни течения, ж. п. гари и други, както и номерата от административните адреси на поземлените имоти. В кадастралния регистър на недвижимите имоти за всеки недвижим имот са отразени и площта на имота, административния му адрес, за сграда – етажността й, както и данни за собствениците и носителите на други вещни права, и актовете, от които те черпят правата си.И. е уникален номер (ЕГН на имота), който се дава на всеки недвижим имот – обект на кадастъра и включва кода по ЕКАТТЕ на населеното място, в чиято територия попада имота, номер на кадастрален район по кадастралната карта и номер на поземления имот. За сграда – към идентификатора на поземления имот, в който попада сградата се добавя и номера на сградата, а за самостоятелен обект в сграда – идентификаторът включва и номера на самостоятелния обект.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136/18.12.2012г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 350/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: